О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 945
София,28.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети май , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 207/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу решение №908/29.11.2010 год., постановено по гр.д. № 513/2010 год., на Софийски апелативен съд , ГК, І –ви състав , с което е потвърдено решението по гр.д. № 2187/2010 год. на СГС, ГК,І г.о., 9-ти състав , с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на П. И. Джиговски от [населено място] сума в размер на 8 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2007 год. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на процесуалния и материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че при определяне размера на дължимото обезщетение, принципът за справедливост е нарушен като обезщетението е необосновано завишено и не се явява еквивалент на действително претърпените вреди . Иска се частична отмяна на решението и постановяване на ново решение , с което размерът на обезщетението да бъде определен в съответствие с действително претърпените вреди.
Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. И. Джиговски от [населено място], чрез адв. В. Т. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, която има право и интерес от обжалване на въззивното решение и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК:
На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В изложението към касационната жалба на като процесуалноправен въпрос е посочен този относно задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД , в който смисъл е задължителната съдебна практика/ ППВС №4/23.12.1968 год./.
Като материалноправен е посочен въпроса, свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и как се прилага от съда обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.
Посочва се , че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата като в тази връзка се представят решения на различни по степен съдилища.
Поставения като процесуално правен въпрос има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение при изграждане изводите на съда относно размера на претърпените от ищците неимуществени вреди и адекватния размер на тяхното обезщетяване. С оглед на това същият може да бъде предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Същевременно следва да се посочи, че преценката на въззивният съд, касаеща размера на дължимото обезщетение не е бланкетна. Напротив в мотивите са обсъдени релевантните за това обстоятелства, което се явява в съответствие с на цитираното от касатора ППВС №4/23.12.1968 год.
Въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и как се прилага от съда обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е фактически въпрос, който е обусловен от конкретиката на всеки отделен случай . С оглед на това не може да се приеме, че същият се разрешава противоречиво от съдилищата.Следователно и представените с изложението към касационната жалба решения на различни по степен съдилища, не могат да обосновават противоречива съдебна практика и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице законовите изисквани за допускане на касационно обжалване .
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №908/29.11.2010 год., постановено по гр.д. № 513/2010 год. на Софийски апелативен съд , ГК, І-ви състав .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: