ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 945
София, 30.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 131 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на ЦДГ „К.” [населено място], [община], срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 07.ХІ.2011г. по в.гр.д. № 891/2011г.
Ответницата по касационната жалба Б. П. Т. от [населено място] не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Велинградския РС от 05.VІІІ.2011г. по гр.д. № 574/2011г., с което са уважени предявените от Б. П. Т. срещу ЦДГ „К.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „старши учител в детската градина” със заповед № 014/11.ІV.2011г. на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ поради намаляване обема на работа – закриване на целодневна група е незаконно. Страните не спорят по наличието на основанието за уволнение. Ответникът не е установил с допустимите доказателствени средства да е извършил законосъобразен подбор, в т.ч. че ищцата работи по-лошо и по-некачествено в сравнение с останалите старши учители. Обстоятелството, че срещу нея има заведени жалби и молби на родители на деца от групата, в която тя работи, с твърдения за страх у децата поради грубо държане, само по себе си не е достатъчно за такъв извод. Няма данни работодателят да е извършил проверка по сигналите и да е констатирал верността им и да е наложил наказание, ако е нарушение на трудовата дисциплина. Няма данни как останалите учители изпълняват задълженията си в сравнение с ищцата, при което твърдението на ответника, че те работят по-добре, не са доказани. Уволнението е незаконно и поради това, че преди извършването му не е взето съгласие на синдикалната организация на С., чийто член е ищцата, съобразно чл.68 от К. от 29.VІ.2010г.
В изложението на ЦДГ „К.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивното решение е неправилно, тъй като преценката за качеството на извършването на възложената работа е субективна, дава се от субекта на работодателската власт и не би могла да се замени от преценката на съда, който не може да добие пълни впечатления за трудовите умения, навици и опит, проявяващи се в процеса на работа; в случая всички учители отговаряли на обективния критерий за подбор, но не всички отговаряли на субективния такъв – качеството на работа; за доказване на това обстоятелство са представени три жалби от родители на деца с оплаквания, че децата им са стресирани от грубото отношение на двете учителки към тях; според съдебната практика намаляването на обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, което не винаги е необходимо да се установява с изрично приети решения; казусът е решен в противоречие с практиката на ВКС относно правилното и точно прилагане на материалния закон, както и пълното изследване и изясняване на доказателствения материал. Сочи се практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е поставил по посочения начин правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи по спора. Релевираните в изложението съображения обективират и обосновават становището на касатора, че критерият за подбор ниво на изпълнение на работата е предмет на субективна преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. Тези съображения имат характер на касационно основание по смисъла на чл.281 ГПК, което, обаче, може да бъде подложено на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. За пълнота следва да се посочи, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно подбора е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/2011г. на ОСГК, според която преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ кои от работниците/служителите имат по-висока квалификация и работят по-дебро подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл.344 ал.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците/служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Но дори да се приеме, че е поставен въпрос по приложението на чл.329 КТ, дори той да бъде разрешен по различен начин от разрешението му от въззивния съд, това няма да доведе до промяна на крайния изход по спора, тъй като уволнението е признато за незаконно и поради извършването му в нарушение на чл.333 ал.4 КТ, а произнасянето по този сам по себе си решаващ извод касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване и то не може да бъде предмет на касационна проверка.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен граждански състав, № 491/07.ХІ.2011г. по гр.д. № 891/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: