3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 945
С., 05,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1023 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. О.-С. против решение № 342/20.09.13 г. по в.гр.д. № 303/13 г. на Смолянски ОС, с което се потвърждава решение № 230/30.04.13 г. по гр.д. № 1479/12 г. на Смолянски РС, с което се: 1. Отхвърлят предявените от касатора срещу ЕТ Хр.Ч.-Р-Д – С. установителни искове по чл.422 ГПК, че ЕТ дължи на касатора сумите: 20 000 лв. на отпаднало основание, платена от О. на ЕТ по развален договор от 26.01.12 г. за извършване на търговска дейност, и 8 500 лв. обезщетение за предсрочно прекратяване на договора, за които суми са издадени две заповеди за изпълнение., 2. Оставя без разглеждане иска на О. в частта относно установяване дължимостта на законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на главницата.
Ответният ЕТ е подал отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че: 1. не е доказано виновно неизпълнение на задълженията по договора от ответника, поради което неоснователно се претендира първата сума, 2. не е налице разваляне на договора от ищеца, тъй като не е доказано изпращане и получаване на поканите, а втората сума би била дължима съгласно чл.18 от договора при предсрочното му прекратяване.
. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите:
1. Допустимо ли е съдът да присъедини дела в които участват едни и същи страни при положение, че делата са на различни фази и съдът да мотивира решението с доказателства, събрани след изтекъл преклузивен срок по единия иск, но при разглеждането на друг иск, съединен по чл.231 ГПК на по-късен етап? Твърди се единствено липса на съдебна практика.
С оглед разпитаните свидетели въпросът би бил релевантен само за това как се прилагат преклузиите, но всъщност е сведен до това дали е налице процесуално нарушение. Освен това, касаторът не е посочил и обосновал нито един от установените от законодателя критерии за селекция /съпоставка/ -т.е. основанията по чл.280,ал.1,т.1, 2 или 3 ГПК. И трите основания, посочени в тази разпоредба, са от категорията на релативните основания. Дори не може да се приеме и по т.3, тъй като няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/10 ОСГТК.
Служебното съединяване на искове е уредено в чл.213 ГПК. Това определение, което не подлежи на обжалване, е изключено от инстанционен контрол. Виж Р 671/7.10.2009 по гр.д. 1366/2008 на ІІІ г.о., определения 310/8.07.10 по ч.гр.д. 229/10 на ІІ г.о и 221/23.04.2009 по ч.гр.д. 232/2009 на І г.о. Вероятно, поради това, този въпрос не е бил предмет на въззивната жалба и сега не може да се повдига за първи път в касационната инстанция.
2. Следва ли двустранен договор да се счита за развален с подаване на искова молба, при положение, че не е реализиран, независимо от това, че в нея не е посочен подходящ срок за изпълнение, ако длъжникът не изпълни задълженията си в хода на производството по делото? Твърди се противоречие с две решения на ВКС, с които е прието, че с исковата молба.могат да бъдат развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да е необходимо изтичане на подходящ срок за изпълнение. Щом реално няма изпълнение, предявяването на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на исковата молба.
В случая, този въпрос не следва да бъде зададен във вр. с исковата молба, а с подаване на заявелнието, но неговия отговор не би обусловил изхода на спора, с оглед приетото, че няма виновно неизпълнение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 342/20.09.13 г. по в.гр.д. № 303/13 г. на Смолянски ОС.
Осъжда Ф. О.-С. да заплати на ЕТ Х. Ч. Р-Д – С. сумата 2 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: