4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
С., 14,12,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3603/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], [фирма], [населено място] и Р. Ж. Б. от [населено място] против решение №1383 от 02.07.2014 г. по гр.д. № 4316/2013 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба-„Р./България/”Е., [населено място], е на становище,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед липсата на правен въпрос, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са заявили, че считат, че касационната жалба „подлежи на разглеждане от ВКС на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК”.”Интерпретирали са накратко мотивите на обжалваното решение, като са направили извод, че съдът бил допуснал „ съществени процесуални нарушения”, в каквато връзка пространно са развили оплакване. Поддържали са, че въззивният съд не бил разгледал и тълкувал волята на длъжника по молбата от 08.02.2012г., както и не разгледал в контекста на твърденията на касатора доказателствената стойност на пълномощно от 22.12.2009т. В заключение е обобщено, че така направените възражения били „игнорирани от въззивния съд”, който не се е произнесъл по тях, което противоречало на практиката на ВКС, съгласно която съдът бил длъжен да определи „ правилно предмета на спор и обстоятелствата, които подлежат на изясняване”. Посочени са две решения на ВКС, ІV г.о.Страната е развила своите оплаквания, с оглед направено от нея възражение за недължимост на претендираните суми, поради извършено погасяване, като отново са изложени оплаквания за неправилност на приетото от съда, за това, че в тази част намира приложение т.9 на ТРОСГТК №4/13г., които мотиви страната е разгледала като „ напълно погрешни”. Направен е извод, че отказа на съда да разгледа възражение по чл.65, ал.2 ЗЗД бил в нарушение на т.9 на ТРОСГТК №4/13г. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е развила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изцяло свързано с ирелевантни за производството по чл.288 ГПК доводи, като е разгледала своите оплаквания за неправилност на изводите на съда, които могат да бъдат предмет на разглеждане само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са неотносими към основанието което страната счита за налично. Освен това, не е посочено и конкретно противоречие с цитираните актове на ВКС, от което евентуално да бъде изведен правен въпрос / въпреки че настоящата инстанция няма такова задължение – т.1 ТРОСГТК №1 /09г./. Така например, фактически невярно е твърдението, че въззивният съд не е разгледал представените доказателства – молба от 08.02.2012г. и пълномощно от 22.12.2009г. Съдът изцяло и в подробности е разгледал оплакванията изложени във въззивната жалба от настоящия касатор – въззивник в производството- по повод приетата като доказателство молба от 08.02.2012г. е мотивирал съобразно изслушаната счетоводна експертиза, че постъпилата сума от 89431.04 евро е отнесена счетоводно от банката за погасяване на дълга, съобразно указанията дадени от длъжника със същата молба. Посочено е още, че поради това, че не са ангажирани доказателства за неавтентичността на молбата, съдът я е приел за автентичен документ, който носи подписа на лицето, обозначено като автор на обективираното с нея изявление – управителя на ответното дружество. След като подробно е разгледано съдържанието на молбата и фактите, които са установени с нея е направен извода, за това, че указанията на длъжника изключват общото правило на чл.76 ЗЗД. Пълномощното от 22.12.2009г. също е разгледано подробно, като са изложени изрични мотиви по възражението на касатора за неавтентичността му. При тези фактически данни се налага извод, че касатора е навел единствено оплакване за неправилност на решението – ирелевантно към производството по чл.288 ГПК. Същото е относимо и към изложените доводи за неправилно приложение от страна на въззивния съд на т.9 на ТРОСГТК №4/13г., което е без правно значение спрямо основанията за допускане на касационно обжалване, поради неотносимост към основанията лимитивно изброени в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Освен това липсва и лаконично заявеното противоречие със същата задължителна практика тъй като съдът е разгледал възражението на страната по чл.65, ал.2 ЗЗД. Останалите оплаквания са развити именно като такива и не обосноват извод за валидно въведено допълнително основание, тъй като изцяло са свързани с разбирането на касатора за неправилност на изводите на съда. Тези доводи се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но същите нямат правно значение за установяване на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1383 от 02.07.2014 г. по гр.д. № 4316/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: