ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 946
София, 17 юли 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1454 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 02.10.2013 г. по гр.д. № 4710/2013, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката П. Т. К., представлявана от адв. Е. Б. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да съобрази обвързаността на свидетеля от трудово правоотношение с една от страните, която е негов работодател, за правните последици от разминаването на казаното от свидетеля и записаното в съдебния протокол, за възможността при новото разглеждане на делото въззивният съд да приеме за установени различни факти или различно разрешение по правни въпроси от приетите в обжалваното решение, без съответни указания на касационната инстанция, за възможността съдът да приеме за безспорни факти, които не са приети за такива в доклада по делото, за необходимостта въззивният съд да внесе корекции в доклада по делото, за да приеме нещо различно в решението, както и по материалноправните въпроси за възможността работодателят да въвежда нови изисквания за образование и квалификация без промяна на длъжностното разписание или утвърждаване на нова длъжностна характеристика, за правното значение на нейното връчване и за необходимостта новите изисквания да се отнасят за всички работещи в съответния отдел, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Н., представляван от адв. Л. Г. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не ясно формулирани или не обуславят решението по делото, а доколкото някои въпроси обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „главен експерт” в отдел „Информационно осигуряване”. През месец януари 2011 г. работодателят е приел изискване заемащият длъжността да притежава висше образование в областта на компютърните и информационните технологии. Допусната е грешка в датата на връчването, но длъжностната характеристика е връчена най-късно при връчването на заповедта за уволнение. При въвеждането на новото изискване работодателят не е злоупотребил с правото си, тъй като за извършване на възложената работа действително са необходими познания в областта на компютърните и информационните технологии, както се установява от заключението на приетата експертиза.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че част от поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но не са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. В. съд е съобразил установената съдебна практика, че съдът е длъжен да съобрази обвързаността на свидетеля от трудово правоотношение с една от страните, която е негов работодател, но може да приеме, че това не се отразява на истинността на показанията, съдебният протокол подлежи на поправяне, ако се констатира разминаване на казаното от свидетеля и записаното в съдебния протокол, указанията по приложението на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, както и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди, въззивният съд не е обвързан от доклада по делото в първоинстанционното производство, но не прави свой доклад, а по съответно оплакване във въззивната жалба може да достигне до различни фактически констатации или правни изводи в решението. Възможно е да съществуват общи изисквания за образование и квалификация за различните длъжност в един отдел, но също може те да се различават поради различната им специфика. Материалноправните въпроси за възможността работодателят да въвежда нови изисквания за образование и квалификация без промяна на длъжностното разписание или утвърждаване на нова длъжностна характеристика и за правното значение на нейното връчване не обуславят решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че длъжностна характеристика е приета от работодателя и е връчена най-късно при връчването на заповедта за уволнение.
Ответникът по жалбата Н., претендира разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 02.10.2013 г. по гр.д. № 4710/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.