ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 946
София, 20.07. 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2558 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. М. Г. от София чрез особения си представител адвокат В.Ж. срещу въззивното решение на СГС от 07.VІІ.2014г. по в.гр.д. № 150278/2013г. в частите относно вината за разстройството на брака, режимът на лични отношения на бащата с детето на страните и относно присъдената на последното издръжка в размер на 100лв. /от претендирани 120лв./ месечно.
Ответникът по касационната жалба С. Х. Г. от [населено място], [община], в отговора си по реда на чл.287 ГПК чрез адвокат Ст.М. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е недопустима в частта по иска за присъждане на издръжка на основание чл.280 ал.2 ГПК с оглед цената му – 4320лв., определена съобразно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.7 ГПК от сбора на платежите по 120лв. месечно /виж уточнението на претенцията от процесуалния представител на ищцата адв.Л. в с.з. на 08.V.2013г./ за три години. С оглед на това в тази й част касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба в останалите й части е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу валиден, допустим и подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 07.VІІ.2014г. СГС по въззивна жалба само на ищцата, сега касатор, е потвърдил решението на СРС по гр.д. № 23783/12г. в обжалваните му части, с които: е обявено, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните е по обща тяхна вина; определен е режим на лични контакти на бащата с детето П., родено на 28.VІ.2010г., до навършване на 5 години – всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 до 17.00 часа в събота и в неделя в присъствието на пълнолетно лице, определено от майката, а след навършване на 5 години – всяка втора и четвърта седмица от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото и 10 дни през зимата по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; С. Г. е осъден да заплаща на детето си 100лв. месечна издръжка, считано от 22. ХІ.2012г.
За да постанови решението в частта относно вината, въззивният съд е приел, че ответникът е напуснал по неустановена причина семейното жилище /двамата са живели заедно само един месец след сключването на брака/, но не е установено, че ищцата е полагала усилия да запази брака, между страните са ставали разправии, като ищцата е дърпала и викала по ответника. Няма данни по делото и двамата да са полагали усилия за запазване на брака.
Относно режима на лични отношения с детето е прието, че няма данни поведението на бащата да застрашава живота и здравето му. Ответникът споделил пред социалния работник, че при срещи с детето майката повишавала тон и говорела неприятни неща и за да не тревожи детето, той си тръгвал. Майката споделила пред социалния работник, че бащата плащал редовно издръжка и винаги при посещение на детето му носел нещо. С оглед на това е направен извод, че определеният режим е съобразен с интересите на детето и че бащата притежава необходимия родителски капацитет, за да полага грижи за него.
Касаторката Л. Г. не е представила изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, въпреки дадените й от съда изрични указания за това. В касационната жалба, подадена от назначения й особен представител /след указание/, относно вината за разстройството на брака се сочи, че ответникът пръв напуснал дома им и липсвало желание за продължаване на брака, не полагал грижи за детето и нямал близък контакт с него, довело до отчуждаването им; липсата на заинтересованост формирало у Г. съмнение за извънбрачна връзка на ответника; майката и детето не са получавали финансова, физическа или морална подкрепа от ответника; към настоящият момент Г. узнала за любовна връзка на Г., която посещава дома му в [населено място]. Относно режима на лични контакти на детето с бащата в жалбата се сочи, че тревожното поведение на ищцата в това отношение се дължи на съжителството на ответника с жена, с която вероятно е поддържал любовна връзка и по време на брака, че изградените поради тази причина обтегнати отношения между родителите са предпоставка за стресиращ контакт на детето с бащата, очевидно било, че подобна атмосфера на семеен конфликт и агресия между родителите не били в интерес на детето. Съдебната практика отчитала необходимостта да не се допуска разширен контакт с родителя, когато личността и поведението му накърняват интересите на детето. Липсата на интерес от бащата към детето относно неговото отглеждане и възпитание били основен мотив на майката да желае ограничаване на мерките за личните им контакти до веднъж месечно в неделя от 10 до 17.00 часа в присъствие на лице, определено от майката.
ВКС на РБ, състав на І ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частите относно вината за разстройството на брака и режимът на лични отношения на бащата с детето.
Касаторката не е посочила правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд в някоя от хипотезите по посочената разпоредба, обусловили изхода на делото в посочените части. Релевираните в касационната жалба съображения в тази връзка са такива за необоснованост и незаконосъобразност, представляващи основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които се проверяват от ВКС, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му.
До извод за липса на предвидените в закона предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС достига, преценявайки и служебно основанията за допускане на касационно обжалване на решението в частта относно режимът на лични отношения с оглед задължението на съдилищата да следят и служебно за интересите на децата. Това е така предвид обстоятелствата, че заявеното в касационната жалба искане на касаторката за по-ограничен режим на лични контакти се основава на твърденията й за липса на интерес от бащата към детето относно неговото отглеждане и възпитание и за обтегнати отношения между родителите поради съжителство на ответника с друга жена, а доказателства за тези твърдения по делото не са събрани. При това положение допускането на касационно обжалване е безпредметно, тъй като не би довело до различен от направения от въззивния съд извод относно личността и поведението на Ст.Г. при преценката за интересите на детето.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, гр. отделение, първи бр. ВС, № 4984 от 07.VІІ.2014г. по гр.д № 15027/2013г. в частите относно вината за разстройството на брака и определения режим на лични отношения на детето П. С. Г. с бащата С. Х. Г. по касационната жалба на Л. М. Г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. М. Г. от София срещу решението на Софийския градски съд, гр. отделение, първи бр. ВС, № 4984 от 07.VІІ.2014г. по гр.д № 15027/2013г. в частта относно присъдената на малолетното дете на страните П. С. Г. издръжка.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: