О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
гр.София, 28.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №104 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Д. М. от [населено място], срещу решение от 08.10.2010г., постановено по в.гр.д.№1283/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което след като е отменено решение от 04.06.2010г. по гр.д.№425/2009г. на Бургаски районен съд, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2/неправилно се сочи т.1/ и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Д. Д. М. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение; за възстановяването му на заеманата длъжност; за заплащане на обезщетение поради оставането без работа по трудово правоотношение поради уволнението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че в противоречие с приложените решения на ВКС, въззивният съд не е преценил съразмерността между тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното дисциплинарно наказание. Доводите са неоснователни. Така както е прието и в приложените решения на ВКС, въззивният съд е приел, че следва да извърши преценка за правилното прилагане на чл. 189, ал. 1 КТ и е изложил подробни съображения за съответствие на наложеното наказание на извършеното нарушение. Въззивният съд е приел, че за особената тежест на конкретното нарушение – явяване в нетрезво състояние за изпълнение на длъжността монтьор в участък №7, поделение по експлоатация К. и А, Управление АСУТП, КТ и А – следва да се има предвид естеството на изпълняваната функция и спецификата на работата в ответното дружество, свързана с голям риск от пожари, с опасности от аварии с тежки последици както за работещите, така и за целия комбинат. Прието е, че причините, поради които се е явил на работа в нетрезво състояние, не са от значение за преценка на съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с дисциплинарното нарушение, тъй като работникът е следвало да съобрази, че не може да упражнява в нетрезво състояние трудовата си функция. Касаторът акцентира на обстоятелството, че се касае до единичен случай. Явяването в нетрезво състояние за изпълнение на трудовата функция, с оглед спецификата на изпълняваната дейност и на производствената дейност на работодателя, обаче е обосновало извод за особената тежест на дисциплинарно нарушение, и че в този случай, обстоятелството, че се касае до единичен случай, не се отразява на съответствието на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание с нарушението, именно с оглед на изключителната му тежест. Поставените въпроси: „допустимо ли е да се приеме значимостта на заеманата длъжност на работника без да се налице необходимите доказателства, установяващи този факт и без доказателства да се отчете спецификата на работа в ответното дружество, да се предполагат технологичните процеси и се приема голям риск от пожари, на основание известността на работодателя и с оглед неговия предмет на дейност” не е разрешен с приложените решения, на които касаторът се позовава, поради което и по този въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Формулираните от жалбоподателя въпроси сочат на оплакване за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, което е основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивно решение, но не е критерии за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, което само е посочено като текст от закона, без да е посочен конкретен правен въпрос, разрешен с въззивното решение, който касаторът счита, че е от значение за тълкуването на закона, както и за развитието на правото.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.10.2010г., постановено по в.гр.д.№1283/2010г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: