О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
гр. София, 03.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3571 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 227 от 14.06.2018 г. по в. гр. д. № 255/2018 г. на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 81 от 16.02.2018 г. по гр. д. № 2804/2016 г. на Хасковски районен съд, с което е уважен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че съществува вземане на ищеца Е. С. И. по отношение на ответника Д. Ш. С., и двамата от [населено място], за сумата от 9 500 лева, съставляваща задължение по договор за заем от 09.05.2016 г., и за сумата от 285.57 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.05.2016 г. до 15.09.2016 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът за установяване дължимостта на мораторна лихва за горницата над 285.57 лева до предявения размер от 10 165 лева, като в тази част решението не е било обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила.
Във въззивното решение е прието за установено, че ч. гр. д. № 1932/2016 г. по описа на Хасковски районен съд е било образувано по подадено от Е. С. И. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. След постъпило от ответника възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422 ГПК. Установено е, че на 09.05.2016 г. между страните е сключен договор за заем, приложен в оригинал по ч. гр. д. № 1932/2016 г. на Хасковски районен съд, по силата на който ищецът, в качеството си на заемодател, е предоставил на ответника сумата от 9 500 лева, а ответникът, в качеството си на заемополучател, се е задължил да върне получената сума до 31.05.2016 г. Установено е, че за получаването на сумата била изготвена разписка от 09.05.2016 г. и че ответникът не е върнал заетата сума. При така установената фактическа обстановка е прието, че предявената от ищеца претенция за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 9 500 лева, съставляваща задължение по договор за заем от 09.05.2016 г., и сумата от 285.57 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.05.2016 г. до 15.09.2016 г. е основателна. За неоснователни са приети твърденията на ответника, че процесният договор за заем прикрива действителни отношения между него и [фирма] във връзка с направени от него залози за футболни резултати.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от Д. Ш. С.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, представлява ли недекларирането на предоставени заеми в годишна данъчна декларация признание за несъществуването на заемно правоотношение. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.).
Ответникът по касационната жалба Е. С. И. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Формулираният от жалбоподателя въпрос не е обсъден във въззивното решение, поради което не е обуславящ правните изводи на окръжния съд. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика, когато по делото са представени писмени доказателства за сключването на договора за заем (както в случая – писмен договор и разписка), неизпълнението на публичноправното задължение на заемодателя да го декларира в годишната си данъчна декларация е без никакво значение за валидността и доказването на договора за заем; това обстоятелство може да е индиция, че договор за заем не е сключен, само при липса на писмени доказателства за това, каквато хипотеза не е налице в случая. С оглед на това, няма основание касационното обжалване да се допуска и поради твърдяната от жалбоподателя очевидна неправилност на въззивното решение – предвид оплакването му, че въззивният съд не е обсъдил представено по делото удостоверение от НАП, установяващо, че ищецът не е декларирал предоставени заеми по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 800 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 01.08.2018 г. с адвокат М. Р..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 14.06.2018 г. по в. гр. д. № 255/2018 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Ш. С. от [населено място] да заплати на Е. С. И. от [населено място] сумата от 800 лева, съставляващи съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: