О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
С., 06.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и триадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 2495 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] със седалище [населено място] против Решение № І-21/12.03.2013г. по въззивно гражданско дело № 2339/2012г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решението на РС Несебър по гр.д. № 1266/2010г. Първоинстанционният съд е приел за установено, на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на [фирма], че ищецът [фирма], [населено място] не дължи сумата 18 745.91лв., начислена въз основа на констативен протокол от 13.07.2010г. като корекция на сметка за доставена електроенергия за периода 13.04.2010г.-13.07.2010г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост, и постановяване на друго за отхвърляне на иска с присъждане на разноските по делото. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.98а,ал.2,т.6 и чл.104а,ал.2,т.5 ЗЕ, чл.45,ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия и чл.54,ал.2,т.1 ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електрозапределителната мрежа на „Е. България Е.”.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочен материалноправният въпрос: съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от него енергия след измененията на Закона за енергетиката със ЗИД ДВ бр.54/2012г. Твърдението е, че създадената от Върховния касационен съд практика, с която се отрича правото на доставчика едностранно да коригира стойността на енергия за минал период не следва да бъде приемана за обвързваща с оглед на последващото нормативно изменение- редакцията на чл.98а,ал.2,т.6 ЗЕ в сила от 17.07.2012г. Като допълнително основание се поддържа това по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Разноски не са претендирани.
Касационната жалба е допустима с оглед разпоредбите на чл.280, чл.283 и 284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционото решение за отхвърлянето на иска, Бургаския ОС е приел, че за процесния период 13.04.2010г.-13.07.2010г. ищецът е потребител на електроенергия по договор за продажба с ответника /краен снабдител/ при публично оповестени общи условия и че съгласно Констативен протокол от 13.07.2010г. е установено блокиране на електромера поради разменени напрежения на две фази. Мотивирал е, че за ответника като доставчик на електроенергия не съществува възможност едностранно да коригира сметките на потребителя за доставена на минал период енергия поради липса на нормативно основание за това. Посочил е, че такава едностранна последваща корекция не е допустима, както за периода на действието на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните ел.мрежи на производители и потребители, издадена въз основа на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, така и за периода на действието на приложимите към спора разпоредби на ЗЕ от 2003г. и издадената Наредба от 2004г., а съгласно трайната съдебна практика, тази корекция не може да бъде основана на Общите условия, съдържащи нищожни неравноправни клаузи. Изложил е съображения, че при липса на установено виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане от средството за техническо измерване, ангажирането на отговорността му противоречи на установения в чл.82 ЗЗД принцип.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението правен въпрос е извън предмета на произнасяне от въззивната инстанция. Както сам касаторът посочва, процесното правоотношение – едностранната корекция във времево отношение е преди влизане в сила на новата разпоредба на т.6 на ал.2 на чл.98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. Окръжният съд не е бил сезиран и не е дал отговор по поставения правен проблем, тъй като той не е включен в предмета на спора. Касационно обжалване не може да бъде допуснато по правен въпрос, който не е от значение за изхода по конкретното дело и не е разрешен в обжалваното решение.
Наличието на допълнително въведеното от касатора основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК може да бъде обсъждано само при обосноваване на релевантен за изхода на спора правен въпрос, какъвто не е формулиран.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, Първо т.о:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № І-21/12.03.2013г. по въззивно гражданско дело № 2339/2012г. на Окръжен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.