2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
гр. София, 11.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1764 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. А. против решение № 23/02.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 650/2016 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е счел предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни, отменил е първоинстанционното решение, с което същите са уважени и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете.
Съдът е приел по спорните въпроси, че основните трудовите задължения на заемащия длъжност „шофьор лек автомобил” в дейност „Други дейности на жилищното строителство”/ищеца/, най-общо са свързани с управление на лек автомобил за превоз на хора, техническа поддръжка/преглед на горивото, маслото, гумите, състоянието и работата на двигателя, скоростната кутия, осветление, спирачки, действието на контролните уреди/, участие в ремонта му, отчетност във връзка с управлението и ремонта на същия, а допълнителните – със снабдяването/закупуването и предаването ведно със съпровождащата документация/ на Д. и СМЦ. Прието е от състава на въззивния съд, че заемащите длъжността „домакин” и в дейност „Други дейности на жилищното строителство”, и в дейност ”Домашен социален патронаж” са МОЛ за Д., СМЦ и М., като основните трудови задължения на заемащия длъжността „домакин” в дейност „Други дейности на жилищното строителство” най-общо са свързани с цялостната дейност по съхраняването, стопанисването, използването, отпускането, отчитането на Д. и СМЦ в общината, а допълнителните – с извършване на превоз на хора. Прието е, че основните трудови задължения на заемащия длъжността „домакин” в дейност ”Домашен социален патронаж” най-общо са свързани с получаване, заприходяване, съхраняване, отпускане на хранителни стоки, перилни и почистващи препарати, и други малоценни и малотрайни материали/М./, контрол върху качеството на хранителните продукти, а допълнителните – с управление на лек автомобил за превоз на храна. Въз основа на горното, съдът е приел, че има известно припокриване в задълженията на заемащите двата вида длъжности „шофьор лек автомобил” и „домакин” в съответните дейности, но това припокриване обаче не ги прави идентични в който само случай при прекратяване на трудово правоотношение при условията на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, т.е. поради съкращаване на щата, работодателя ще е длъжен да извърши подбор по критериите на чл.329 от КТ/. Въззивният съд е приел, че е налице съществена разлика в естеството на възложената работа на заемащия длъжността „шофьор на лек автомобил и длъжността „домакин”, двете структурирани в дейност „Други дейности на жилищното строителство”, пряко подчинени на заместник-кмета по „Финанси и бюджет”, и длъжността „домакин” в дейност ”Домашен социален патронаж”, пряко подчинена на заместник –кмета по „Регионално развитие и хуманитарни дейности”, като при съпоставка на целите и естеството на работата на ищеца като шофьор на лек автомобил и работата на „домакин”-а в различните звена на сектора „Местни дейности” на общината, е направен извод за липсата на идентичност между тях, ако и на последните двама/заемащите длъжността „домакин” и в двете звена/ да е възложено и управление на автомобил за превоз на хора, респ. за превоз на храна, а на ищеца снабдителски функции. Направена е пълна съпоставка на длъжностите, като е прието, че управлението на автомобил за превоз на храна е само вид задължение, съпътстващо основните задължения на домакина във връзка с осъществяване на дейността на общината по предоставяне на социални услуги на населението, а структурирането на длъжността в звено с различен предмет на дейност от звеното, в което е структурирана заеманата от ищеца длъжност „шофьор на лек автомобил” само по себе си е показател за различие в целите на двете трудови функции, но определящ е предмета на трудовата дейност, който за двете длъжности е различен, даже в частна на задължението за управление на автомобил – на единия е възложено управление на автомобил за превоз на хора, а на другия – за превоз на храна. Отбелязано е, че превоза на пътници се отличава със своите особености/необходимостта от опазване на човешки права, живота и здравето на пътниците/ от превоза на стоки/необходимостта от доставянето на храната до потребителя на услугата при необходимите хигиенни условия/. Отчетени са в тази насока типичните за работата на домакина дейности, като е прието, че управлението на автомобил за превоз на хора е допълнително, а не определящо за предмета на трудовата дейност на домакина, като нему не са възложени задължения по техническа поддръжка на автомобила/преглед на техническото състояние- горивото, маслото, гумите, състоянието и работата на двигателя, скоростната кутия, осветление, спирачки, действието на контролните уреди; участие в ремонта му/, каквито са възложени на „шофьора на лек автомобил”. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви относно възложеното допълнително задължение по снабдяване на Д. и СМЦ, като е прието, че това също не прави двете длъжности идентични, тъй като не е определящо за предмета на трудовата дейност на шофьора. Прието е от данните по делото, че функциите по управление на автомобил и снабдяване не са преминали към длъжността „домакин” след съкращаване на длъжността „шофьор на лек автомобил” с утвърждаването на новото щатно разписание от 11.01.2016г., а са съществували до този момент паралелно в предмета на дейност и на двете длъжности, без тези функции да ги правят идентични, еднакви длъжности. Прието е, че факта, че в сравнително кратък период от време са извършени промени в щата на общината, касаещи заеманата от ищеца длъжност, не е достатъчен да обоснове извод за злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ. Съдът е приел нещо повече, а именно, че предприетото последователното съкращаване на всички бройки за заеманата от ищеца длъжност, установяването, че предмета на трудовата дейност на „домакин”-а е по-широк от предмета на трудовата дейност на „шофьор на лек автомобил”, като включва и типичното за последната задължение по управление на лек автомобил, без то да прави двете длъжности идентични, дава основание да се приеме, че промяната в щата двукратно през 2015г./м.май и м.декември/ и м.януари 2016г., в резултат на което са премахнати всички бройки за длъжността „шофьор на лек автомобил” в двете звена, цели по- скоро оптимизиране на работата на общината чрез преодоляване ненужното дублиране в част от задълженията. Прието е също така, че за работодателя не е съществувало задължение за подбор, тъй като е съкратената единствена по рода си длъжност.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК относно допускането на касационното обжалване.
Съдът е приел на първо място, че длъжностите, описани по-горе, не са идентични по съдържанието на трудовите функции, като в тази насока е изложил подробни мотиви, съпоставяйки функциите на длъжностите, които са съкратени и длъжностите, които са останали да съществуват в длъжностното разписание, като в тази насока е приел, че са налице достатъчно доказателства относно данните, необходими за това съпоставяне. Поставя се въпросът, може ли съдът да направи това съпоставяне, без по делото да се представени длъжностните характеристики за съответните длъжности. На първо място, съдът не е приел, че без да са представени длъжностните характеристики, той ще направи това съпоставяне, а на следващо място, видно от данните по делото /л.31 и сл. от първоинстанционното дело/, такива длъжностни характеристики са представени по делото.
Следващите въпроси, поставени от касатора с твърдения за наличие на противоречие с практиката на ВКС, касаят задължението за подбор на работодателя в случаите, в които се съкращава единствена длъжност при запазване на несъществено отличаващи се длъжности, при сходни функции, както и в тези случаи налице ли е реално съкращаване в щата на работодателя.
Съдът не е приел, че при сходни функции на длъжностите е налице съкращаване в щата, както и че в този случай не е налице задължението за работодателя да извърши подбор. Същественото е, че съдът е приел, че не е налице както идентичност между трудовите функции на длъжностите, така и че същите се различават съществено, като в тази насока е изложил подробни мотиви. Това е възприето от съда във фактическата обстановка по спора. Проверката на данните по делото, в т.ч. и възприетата от съда фактическа обстановка, касае фактите по спора и обоснованосттта на съдебното решение. Необосноваността, като порок на решението, не е сред касационните основания, водещи до допустимостта на касационното обжалване, доколкото не е основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Необосноваността е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 ГПК, т.е. евентуалното й наличие следва да се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, но едва след като са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл, така поставените въпроси в тази насока, касаещи фактите по спора и възприетата фактечска обстановка са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
Въпросът относно законосъобразността на съкращаването в щата по причина неблагоприятното финансово състояние на работодателя и връзката му с гласувания след това бюджет не е поставян като довод в исковата молба от ищеца по делото, по него липсва произнасяне от страна на въззивния съд, респ. и задължение за това, поради което въпросът е неотносим към настоящото производство, доколкото относимостта се определя единствено от това, дали въззивният съд се е произнесъл по него, респ. дали за него съществува задължение за това, като в тази насока следва да бъде поставен от касатора съответния процесуалноправен въпрос, какъвто не е настоящия случай.
По поставения правен въпрос, свързан със твърденията на касатора за наличие на злоупотреба с право и съкращаването в щата, извършено в сравнително кратък период от време, съдът се е произнесъл, но не е отрекъл правната възможност тези действия на работодателя да представляват злоупотреба с право, по смисъла на чл.8, ал.2 КТ, но е приел, че с оглед установената презумпция за добросъвестност, тежестта от доказването е върху ищеца по делото, като липсата на доказателства /според въззивния съд/ в тази насока, са довели до извода за неоснователност на довода на ищеца, направен с исковата молба. За пълнота следва да се отбележи, че тази тежест следва да бъде указана на ищеца по делото, но процесуалноправен въпрос, свързан с тази тежест и задължението на съда в тази насока не се сочи от касатора.
Довод, касаещ момента на сравняването на трудовите функции относно тъждеството на длъжностите не е правен с исковата молба и в същата насока не касае решаващите изводи на съда относно неоснователността на предявените искове, поради което същия отново е неотносим към производството, още повече, че съдът не е формирал изводи относно това, към кой момент следва да се извърши това сравняване. В същата насока, съдът не е приел, че трудовите функции на съкратената длъжност са изпълнявани и преди съкращаването от други служители като освен това не изводи в тази насока са решаващи по отношение изхода на спора, поради което и поставения въпрос, свързан със съпоставянето на двете основания – съкращаване в щата и намаляване обема на работата, е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23/02.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 650/2016 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.