О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
София, 15.12.2016
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков И рина Петрова
при.секретаря…………………………………………………………….. и с участието на
прокурора ………………………………………………………… , като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков т. д. № 1998 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК-във вр. чл. 613а, ал. 1 и чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8270/8.VI.2016 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 692 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 11.IV.2016 г., постановено по т. д. № 3095/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 685/24.IV.2015 г. на СГС, ТК, с-в VI-14, по т. д. (н.) № 328/14 г. С последното е била обявена неплатежоспособността на търговеца настоящ касатор с начална дата 21 март 2010 г. и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ по отношение на него е било открито пр-во по несъстоятелност, вкл. с назначаването не временен синдик, с налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на д-вото и свикване на първо събрание на кредиторите на [фирма]-София.
Оплакванията на търговското д-во касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му. Инвокирани са доводи, че САС не е съобразил, че първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение като е пристъпил към постановяване на решението си по спора „преди да се е произнесъл по процесуалноправните въпроси по хода на делото, надлежно повдигнати от една от страните в процеса“, а също и досежно това, че: „Разпоредбата на закона – чл. 151, ал. 1 ГПК, не е поставила изискването страната да е присъствала на заседанието, за да иска допълване или поправка на протокола от това заседание“
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „Може ли съдът да пристъпи към постановяване на съдебен акт по съществото на правния спор при условие, че има неразрешени по съответния ред процедурни въпроси, т.е. има неразрешени въпроси по хода и движението на делото?“; 2.1 „Може ли страната, която не е присъствала (лично или чрез представител) на проведеното открито съдебно заседание, да иска поправка и допълване на протокола по реда на чл. 151 от ГПК или законът предоставя това право само на явилите се и присъствали на съдебното заседание страни?“
Ответниците по касация [фирма]-София, [фирма]-София, както и [фирма]-София, не са ангажиралг становища на свои представители нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценяват като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на цитираното TP, че релевантният материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая обаче може да се констатира, че наведените от касатора [фирма] доводи в подкрепа на оплакването му за допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, се явява буквално възпроизведено в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата под формата на процесуалноправни въпроси – „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Ето защо, при липсата на главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, е безпредметно обсъждането налице ли е допълнителното основание по т. 3 на същия законов текст за допускане решението на САС до инстанционен контрол пред ВКС.
В заключение, погрешното отъждествяване от търговеца касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол. – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 692 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 11.IV.2016 г., постановено по т. дело № 3095/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. №1998 по описа ча 2016 г.