О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 947
С., 18.07.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Любка Богданова
Членове: С. Димитрова
Г. Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1456 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 848/ 12.12.2013 г. по гр. д. № 657/ 2013 г. на Русенски окръжен съд, с което като е обезсилено решение № 740/ 19.04.2013 г. по гр. д. № 6021/ 2012 г. на Русенски районен съд е прекратено производството по исковете на О. И. Х. срещу [фирма] и Териториално поделение „Социално осигуряване” на Национален осигурителен институт – Р. за установяване по съдебен ред на трудов стаж, придобит след 31.12.199 г. (чл. 1, т. 1 З.).
Недоволен от въззивното решение е касаторът-ищец, който го обжалва, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос дали за допустимостта на иска за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г. е достатъчно, че З. допуска самостоятелното установяване на този факт с правно значение (чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК) или ищецът е длъжен да докаже правен интерес от предявяването на иска чрез удостоверението по чл. 5 З.. К. счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма] я оспорва, като възразява, че изложението към касационната жалба не съдържа правен въпрос.
От другия ответник не постъпва писмен отговор на касационната жалба.
В. решение е по неоценяем иск за установяване на факт с правно значение и касационната жалба има допустим предмет. Жалбата изхожда от легитимирана страна – ищецът, чието право на иск въззивното решение отрича и на когото принадлежи интересът от касационно обжалване. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Правният въпрос, обусловил изводите на въззивния съд, касаторът извежда в жалбата, а в изложението към нея обосновава само допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съображението за лоша систематика не обосновава липсата на повдигнат правен въпрос.
С въззивното решение въззивният съд обезсилва първоинстанционното и прекратява производството поради липса на интерес от предявените искове за установяване на трудов стаж, придобит от ищеца след 31.12.1999 г. С решението е приложена санкцията на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3, изр. 1 ГПК като последица от неизпълнените в срок указания ищецът да представи удостоверение по чл. 5 З. в свидетелство, че са изгубени или унищожени писмените доказателства, годни да установят неговия трудов стаж в релевантния период. Следователно повдигнатият от касатора процесуално-правен въпрос обуславя въззивното решение – въззивният съд е възложил в тежест на ищеца да докаже своя правен интерес от иска за установяване на факта с правно значение чрез доказателственото средство, което чл. 5 З. предвижда.
Чл. 1, ал. 1, т. 1 З. допуска възможността да се установява по съдебен ред трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 З., стажът може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Ал. 2 на разпоредбата предвижда, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
С § 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона е отменен Указ № 527 от 1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред (обн. Изв. бр. 104 от 1961 г, изм. ДВ бр. 36/ 1979 г. и бр. 21/ 1981 г). Чл. 1 от отменения Указ също е предвиждал възможност за установяване на трудов стаж по съдебен ред, ако пред съда се представи удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени, вкл. с възможността такова удостоверение да бъде издадено от съответния отдел Пенсии. В т. 8 П. № 8/ 26.06.1963 г. на ВС при действието на З. от 1952 г. е извършено нормативно тълкуване на чл. 1 У.. ВС е приел, че интерес от предявяването на иск за установяване на трудов стаж има, когато липсват писмени доказателства, годни да установят трудовия стаж в административното производство по отпускане на пенсия и своя правен интерес ищецът е длъжен да докаже с удостоверението, че са изгубени или унищожени писмените доказателства, годни да установят трудовия стаж.
Следователно и Законът, и У. допускат по съдебен ред да бъде установен трудовия стаж като факт, който има значение за издаване на предвиден от обективното ни осигурително право индивидуален административен акт. И Законът, и У. изискват от ищеца да докаже правен интерес от иска чрез извеждането му от липсата на онези писмени доказателства, които са годни да установят трудовия стаж в административното производство. И Законът, и У. сочат допустимото доказателствено средство – удостоверение, че документите са изгубени или унищожени. И Законът, и У. поставят издаването на свидетелстващия документ в задължение на субект или държавен орган, който притежава удостоверителни функции относно отрицателния факт, релевантен да обоснове правия интерес от иска за установяване на трудовия стаж. Следователно нормативното тълкуване на чл. 1 У., извършено с т. 8 от П. № 8/ 26.06.1963 г. ВС, е със запазено действие и след влизане в сила на З.. Първо, налице е сходство в предпоставките за допустимост на иска за установяване на трудов стаж по съдебен ред, предвиден и в Закона, и в Указа. Второ, Законът за устройство на съдилищата от 1952 г, при действието на който е издадено П. № 8/ 26.06.1963 г. на ВС, е предвиждал задължителна за съдилищата сила на тълкувателните постановления. Възможност за нормативно тълкуване и задължителна за съдилищата сила на тълкувателните актове предвижда и чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Повдигнатият от касатора процесуално-правен въпрос е предмет на нормативно тълкуване и неговото разрешаване няма претендираното значение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 848/ 12.12.2013 г. по гр. д. № 657/ 2013 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.