О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
София, 19.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1011/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от изп. директор К. М., чрез процесуалния представител на дружеството адв. Д. К., против решението на Софийски градски съд, постановено на 01.02.2010 г. по гр.д. № 2807/06 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос относно активната легитимация на ищците по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ в противоречие с практиката на ВКС, като е приел, че наличието на сграда, построена в имота след неговото одържавяване, не е пречка за реституцията на имота и подлежи на премахване. Позовава се на решение № 88 от 17.03.1995 г. по гр.д. № 599/94 г. на ВС, ІV г.о., решение № 693 от 27.05.2002 г на ВС, ІV г.о., решение № 99 от 05.04.1999 г. по гр.д. № 963/98 г. на ВКС, 5-членен състав и решение № 22 от 02.02.2003 г. по гр.д. № 2887/01 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 15.05.2006 г. по гр.д. № 662/05 г. в частите, с които са отхвърлени предявените от Р. И. Х., Д. Н. К., Б. С. К., Й. И. К., Т. К. П., Р. Т. П., И. С. М. и И. С. Д. против [фирма] искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на част от постройка, представляваща магазин “С.”, от дворното място, цялото с площ 344 кв.м., представляващо имот пл.№ 12 в кв. 398 по плана на [населено място], и по чл. 59 ЗЗД, предявен от същите ищци против [фирма] за заплащане на обезщетение за ползуването на частта от дворното място, и в отменените части е постановено друго, с което ответникът [фирма] е осъден на основание чл. 109 ЗС да премахне част от 196 к.м от постройката – магазин ”С.” от дворното място, съставляващо имот пл.№ 12 в кв. 398 по плана на [населено място], м. ”Центъра”, собственост на Р. И. Х., Д. Н. К., Б. С. К., Й. И. К., Т. К. П., Р. Т. П., И. С. М. и И. С. Д. и да заплати на същите на основание чл. 59 ЗЗД сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за ползуване на собственото им дворно място за периода 24.02.1992 г. до 05.04.1998 г.
Установено е по делото от фактическа страна, че наследодателите на страните Х. и Й. К. са били собственици на недвижим имот – масивна постройка с двор, в [населено място], [улица], от който по реда на ЗОЕГПНС са били одържавени 18/24 ид. части. През 1968 г. в дворното място е била построена едноетажна постройка – магазин “С.” с площ 589 кв.м. Изграждането е осъществено въз основа на разрешение № 781/66 от 21.12.1967 г. на Министерството на архитектурата и благоустройството за построяване по изключение в отклонение от § 63 от Строителните правила и норми, на временна монтажна сграда за временно задоволяване производствените и други нужди на ГТП ”Домашни потреби”- София, като е посочено, че същата следва да бъде демонтирана от предприятието при поискване от управление “Архитектура и благоустройство” във връзка с приложение на предвижданията на кварталнозастроителния план за кв. 398. През 1984 г. е било издадено разрешение за строеж на [фирма] за реконструкция и модернизация на сградата- сувенирна палата ”С.”.
С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено сегашното състояние на сградата – изпълнена е от стоманена пространствена конструкция, върху бетонови фундаменти; има изградени стоманобетонови и тухлени шайби за приемане на земетръсни сили; санитарни възли и складови помещения, оформени с тънки тухлени зидове; масивни стени, отделящи обслужващите помещения; масивни колони, носещи тавана на помещенията. Околовръст магазинът е с големи метални витрини, с три автоматично отварящи се врати. Вещото лице е посочило, че в частта от него, която попада върху имот пл.№ 12, има две вбетонирани колони и незначително количество тънки тухлени зидове, без шайби и големи тухлени зидове. По регулационния план на [населено място], м. ”Центъра”, одобрен през 1959 г., който е действуващ и към момента, магазинът попада в имот пл.№ 12, включен в парцел ХХ – отреден първоначално за “Институт за обществено осигуряване”, преотреден “За градина”. Няма данни по отношение на обекта да е предприета процедура по създаване на траен градоустроствен статут.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че се касае за временна постройка, разрешена съгласно § 63 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, аналогична на разпоредбата на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./, поради което за нея са приложими последващите правила за временните постройки – § 6а ППЗТСУ/ отм./ и § 17, ал.2 ПР на ЗУТ. Доколкото по делото не е било установено постройката да е придобила траен градоустройствен статут, съдът е направил извод, че тя не представлява пречка за възстановяване собствеността на бившите собственици върху терена, върху който построена и подлежи на премахване.
Поставеният в изложението правен въпрос дали с оглед характеристиките на постройката, установени от вещото лице, същата представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110, ал.1 ЗС, не е от значение за изхода на спора. Това е така, тъй като видът на конструкцията на постройката и начинът на прикрепването й към терена са неотносими към нейния градоустройствен статут, който се обуславя от условията, при които е бил разрешен строежът. Същественият критерий, който отличава временните постройки, изградени по реда на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./ от останалите сгради, е, че ползуването им е ограничено със срок, след изтичането на който или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство, постройката се събаря от ползувателя. Следва да се подчертае и разликата, изрично проведена в закона, между временните постройки по смисъла на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./ и преместваемите обекти по чл.120а ППЗТСУ/ отм./, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Трайното прикрепване на постройката към терена и укрепването на нейната конструкция не променят временния й характер и не й придават автоматично постоянен градоустройствен статут. Такава възможност не е предвидена в З./ отм./ и ЗУТ. Представените от касатора решения на ВКС са постановени при други хипотези, при които не е стоял въпросът дали постройки с временен характер, изградени на основание чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./, съставляват пречка за реституция по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ на одържавения имот, поради което съпоставката им с настоящото въззивно решение налага извод за противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, обосноваваща необходимост от допускане на решението до касационно обжалване с оглед уеднаквяването й.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 01.02.2010 г. по гр.д. № 2807/06 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: