3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
София, 19.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2423/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от А. Ди П. Г. от [населено място], [община] против решение по гр. д. № 1564/2012 г. на Бургаския окръжен съд. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Р. П. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският районен съд, с решение по гр. д. № 2566/2012 г. е отхвърлил иска на А. Ди П. Г. против Р. П. за установяване, че ищецът не дължи на ответника суми по описаните вземания по изп. дело № 20088030400143 на ЧСИ Т. М., с район на действие Бургаски окръжен съд, както следва: 4497,44 лв. – част от главницата от 19 600 лева; 6753,01 лв. – законна лихва върху главницата от 19 600 лв. за периода 28. 11. 2008 г. до 22. 12. 2011 г., както и за периода от 22. 12. 2011 г. до окончателното изплащане на вземането; 908 лв. – част от разноските по изпълнителното дело. Решението е потвърдено от Бургаския окръжен съд с решение по гр. д. № 1564/2012 г. в частта, с която е отхвърлен искът за сумите, както следва: 6753,01 лв. законна лихва; 908 лв. разноски по изпълнителното дело. Със същото решение, Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на А. Г., че не дължи на ответника сумата 1 997,44 лв. – част от главницата от 19 600 лв. и с решение по същество е постановил, че А. Ди П. Г. не дължи на Р. Петроло сумата 1 997, 44 лв., част от главницата от 19 600 лв., която е предмет на изпълнение по посоченото изпълнително дело.
Касационната жалба на А. Ди П. Г. вх. № 2196/08. 02. 2013 г. е срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му, че не дължи за сумата 6 753,01 лв., начислена по изпълнителното дело законна лихва върху главницата от 19 600 лв., считано от 28. 11. 2008 г. до 22. 12. 2011 г., както и лихва върху главницата от 22. 12. 2011 г. до окончателното изплащане. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Твърди се, че това е въпросът за допустимост на споразумение между длъжника и кредитора да бъдат опростени лихвите върху парично задължение, дължими за бъдещ период. Според жалбоподателя, Бургаският окръжен съд е приел, че такова договаряне, респ., опрощаване на лихвите не е възможно, защото се касае за бъдещо вземане, с оглед на принципа, че предварителен отказ от бъдещи права е недействителен. Жалбоподателят счита, че лихвите като акцесорни вземания, следващи главното задължение, са определяеми, техният размер не е неизвестен, а е предвидим, и отказът на кредитора от лихви не нарушава неговите права. Жалбоподателят изтъква, че по поставения правен въпрос не е налице съдебна практика – основание за допускане на касация.
Основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, е произнасяне на въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда – т. 1 на ТР № 1 /19. 02. 2010 г. на ОСГКТК относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване. Следователно, допускането на касационно обжалване изисква да е налице съвпадане на същността на поставения от жалбоподателя и формулиран от него правен въпрос, с действителната същност на въпроса, по който се е произнесъл въззивният съд при формиране на решаващите му изводи по делото. Такова съвпадане в случая не е налице. Претенцията на ищеца да бъде съдебно установено, че не дължи сумата 6 753,01 законна лихва върху главницата, считано от 28. 11. 2008 г. до 22. 12. 2011 г., се основава на твърдението му, че с приложеното по делото писмено споразумение между него и кредитора Р. Петроло, сключено на 16. 04. 2009 г., е уговорено, че главницата няма да бъде олихвявана. Въззивният съд е анализирал споразумението от 16. 04. 2011 г. и е приел, че то не удостоверява изричен договор между страните, съгласно чл. 108 ЗЗД, и преди всичко не удостоверява отказ на кредитора от вземането за лихви. „Предмет на опрощаване може да бъде всяко вземане – настоящо или бъдещо, но волеизявлението на кредитора за отказ от вземането му трябва да бъде категорично и ясно изразено”. Проф. Ал. К., Облигационно право, Нова редакция и допълнения, П. П., И. ЮРИСПРЕС, Университетско издателство „Св. Кл. О.”, 2002 г., стр. 459, 461. От заглавието на споразумението от 16. 04. 2009 г. е видно, че то е предназначено за разсрочване на задължението на ищеца и в т. 1 от споразумението е описан начина на изпълнение на разсрочването. Въззивният съд е анализирал изявленията по т. 1 от споразумението и приел, че уговорката на страните да не се олихвява задължението на ищеца е относима само за възприетия начин на плащане – месечни вноски не по-малко от 500 лв. месечно от първо до десето число на всеки месец, който начин на плащане не е спазен от ищеца. Така решаващият съд е обосновал извода си, че уговорката в т. 1 от споразумението не касае начисляването на законна лихва върху главницата, каквото е твърдението на ищеца, сега жалбоподател. Отхвърлянето на отрицателния установителен иск за сумата 6753,01 лв. – лихва върху главницата, е обусловено от доказателствения извод на решаващия съд, че между страните няма валидно сключен договор по чл. 108 ЗЗД за опрощаване задължението на ищеца, чрез отказ на кредитора от вземането за лихви. Ето защо поставеният от жалбоподателя въпрос за допустимост на споразумение между длъжник и кредитор, с което да се опростят лихви върху парично задължение за бъдещ период, е извън предмета на произнасянето на въззивния съд и не касае решаващия му извод по конкретния спор.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10. 12. 2012 г. по гр. д. № 1564/2012 г. на Бургаския окръжен съд по жалбата на А. Ди П. Г. от гр. Св. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: