5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
гр. София, 27.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], [община], област Б. чрез процесуален представител адв. Г. С. Я. срещу решение № 261 от 20.07.2011г. по в. гр. дело № 319/2011г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 4197 от 28.12.2010г. по гр. дело № 808/2010г. на Районен съд Гоце Делчев в осъдителната му част. С първоинстанционния съдебен акт ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата в размер на 43 200 лв., от която сумата 20 400 лв. представлява главница по данъчна фактура № 83/13.08.2009г. и проформа фактура № 457/08.12.2009г., а сумата 22 800 лв. – неустойка за забавено плащане на сумите, описани в чл. 5.1.1. от договор от 10.02.2009г. и чл. 41.1, 4.1.2, 4.1.3 и 4.1.4 от допълнително споразумение от 21.05.2009г., четири данъчни фактури и една проформа фактура, заедно със законната лихва, считано от датата на постановяване на решението до окончателното плащане, както и направените разноски в размер 2 520,19 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона: „при договорена между търговски субекти неустойка за забава по смисъла на чл. 189, ал. 1 ТЗ за парично задължение, при очевидно прекомерна завишеност, налице ли е противоречие и заобикаляне на закона и специално на разпоредбите на чл. 10 и чл. 86 ЗЗД и прави ли това същата нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД“.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. З. А. Г. – Л. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по релевантния материалноправен въпрос има непротиворечива съдебна практика на ВКС, отговаряща на дадения етап от развитие на обществото, с която двете съдебни инстанции са се съобразили. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Ответникът претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да уважи предявения иск по чл. 92 ЗЗД, въззивният съд е констатирал наличието на необходимите предпоставки. Приел е, че по силата на сключения между страните договор и процесните фактури ответникът по исковата молба дължи на ищеца сума в размер 20 400 лв. в резултат на неточно виновно неизпълнение на договорното си задължение. Решаващият съдебен състав е констатирал наличието в договора на клауза за неустойка за забава, определена процентно за всеки ден забава и без краен срок.
Възражението на ответника по предявените искове за прекомерност и нищожност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие и заобикаляне на закона /чл. 10 и чл. 86 ЗЗД/ е прието за неоснователно. Въззивната инстанция е изложила съображения, че нормите на чл. 86 и чл. 92 ЗЗД имат диспозитивен характер, поради което законът не е установил ограничения върху размера на неустойката, съвместното им приложение е недопустимо, когато се отнасят до едно и също неизпълнение. Предвид свободата на договаряне, не съществува законова пречка страните да договарят конкретна по стойност или изчисляема по принцип неустойка за забавено изпълнение на парично задължение и над размера на законната лихва, респективно над размера на действителните вреди. Според съдебния състав начинът, по който е уговорена процесната неустойка, не е в противоречие с нормите на чл. 10, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД и не ги заобикаля, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД ограничава размера само на договорната възнаградителна лихва, която се дължи в рамките на нормалното развитие на правоотношението, докато неустойката е уговорена лихва за просрочие и предполага неизпълнение при забава, както и поради систематичното място на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Позовавайки се на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката при неизпълнение на основно задължение, въззивният съд е приел, че е без значение дали неустойката по размер е по-голяма или по-малка от действително настъпилите за кредитора вреди.
Относно възражението за прекомерност на уговорената между страните неустойка и искането за нейното намаляване са изложени съображения, че неустойката е уговорена между търговци, поради което трябва да се съобрази специалната норма на чл. 309 ТЗ, която дерогира разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и преценкатка за нейното съответствие с добрите нрави. Решаващият съдебен състав е възприел становището, че не е нищожна клауза за неустойка в търговски договори, уговорена без краен предел и фиксиран срок, до който тя може да се изчислява.
Въззивният съд не се е произнесъл по възражение за нищожност на договорената неустойка поради противоречие с добрите нрави, тъй като Районен съд Гоце Делчев не се е занимавал с този въпрос поради това, че такова възражение не е било направено от ответника по исковата молба в първоинстанционното производство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен за делото, тъй като от неговото решаване зависи изходът на спора.
Инвокираният довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и е съобразена от въззивната инстанция.
Значимият за спора материалноправен въпрос е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСТК. Съгласно т. 3 на посоченото тълкувателно решение не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Клаузата за неустойка в договора е проява на принципа на автономия на волята съобразно чл. 9 ЗЗД, която може да бъде ограничена в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на императивни законови разпоредби и на добрите нрави. С оглед диспозитивния характер на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не може да се приеме, че клаузата за неустойка над размера на законната лихва е нищожна поради противоречие или заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 168/18.01.2011г. по т. д. № 1164/2009г. На ВКС, ТК, I т. о.
Неустойката може да бъде нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, надхвърля присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, като в този случай нищожността не е поради противоречие със закона, нито поради заобикалянето му, а поради накърняване на добрите нрави и във всеки конкретен случай при преценката трябва да се използват примерно изброените в горепосоченото тълкувателно решение и други критерии. От една страна, въззивният съд не се е произнесъл относно обстоятелството дали клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. От друга страна, по отношение на това основание за нищожност касаторът не е изложил никакви съображения и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат, но същият трябва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от последния разноски за касационното производство в размер 1 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 от 20.07.2011г. по в. гр. дело № 319/2011г. на Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община], област Б. да заплати на [фирма], [населено място], [улица], партер на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.