ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 947
София, 28.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1732/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу решение №524/08.06.2010 год., постановено по гр.д. № 198/2010 год., с което е потвърдено решението на СГС, ГКД г.о., 3-ти състав по гр.д. № 1583/2009 год., с което прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. М. А. и В. Д. Т. сума в размер на 30 000 лв. по 15 000 лв. на всеки от тях , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал.1,т.2, пр.1 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че при определяне размера на дължимото обезщетение принципа за справедливост е нарушен като обезщетението е силно и необосновано завишено . Иска се отмяна на решението изцяло или частично и постановяване на ново решение , с което размерът на присъдените обезщетения да бъде определен в съответствие с действително претърпените от двамата ищци вреди.
Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1
ГПК.
Ответниците по касационната жалба С. М. А. и
В. Д. Т., чрез адв. В. оспорват както
допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Двамата предявяват и насрещна касационна жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС, ГКД г.о., 3-ти състав по гр.д. № 1583/2009 год. в частта, в която предявените от тях искове с пр. осн. чл. 2,ал.1, т.2, предл. 1 ЗОДОВ са отхвърлени за размера над 15 000 лв. до 30 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди за всеки от тях в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление.
В насрещната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната от тях част поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.К. по насрещната касационна жалба също считат, че при определяне размера на присъдените обезщетения принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД е нарушен. Молят в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважен в пълния им претендирай размер.
Представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по насрещната касационна жалба – Софийска апелативна прокуратура не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, които имат право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата ,
обусловена от редовността й, при въведената факултативност на
касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са
удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
На първо място жалбоподателят следва да е формулирал
материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В изложението към касационната жалба на първия касатор като процесуалноправен въпрос е посочен този относно задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД , в който смисъл е задължителната съдебна практика/ ППВС №4/23.12.1968 год./.
Като материалноправен е посочен въпроса, свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и как се прилага от съда обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.
Посочва се , че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата като в тази връзка се представят решения на различни по степен съдилища.
Поставения като процесуално правен въпрос има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение при изграждане изводите на съда относно размера на претърпените от ищците неимуществени вреди и адекватния размер на тяхното обезщетяване. С оглед на това същият може да бъде предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Същевременно следва да се посочи, че преценката на въззивният съд, касаеща размера на дължимото обезщетение не е бланкетна. Напротив в мотивите са обсъдени обстойно релевантните за това обстоятелства, което се явява в съответствие с на цитираното от касатора ППВС №4/23.12.1968 год.
Въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди на пострадалото лице и как се прилага от съда обществения критерий
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е фактически въпрос, който е
обусловен от конкретиката на всеки отделен случай . С оглед на това не
може да се приеме, че същият се разрешава противоречиво от
съдилищата.Следователно и представените с изложението към
касационната жалба решения на различни по степен съдилища, не могат да обосновават противоречива съдебна практика и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице законовите изисквани за допускане на касационно обжалване .
С оглед на това и съгл. чл. 287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
На С. М. А. и В. Д. Т. следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция в размер на внесена държавна такса от 70 лв. Данни за заплатено адвокатско възнаграждение по делото не са представени.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на
3-то г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №524/08.06.2010 год., постановено по гр.д. № 198/2010 год., на САС , ГК, 8-ми състав .
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на С. М. А. и В. Д. Т. разноски в размер на 70 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: