О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
С., 06.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. №2690 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 1306 от 26.02.2013г. на СГС, Адм.отд., ІІІ-Б състав по в.гр.д.№ 13974/2012г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски РС по гр.д. № 35695/2011г.
С решението на районния съд ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл.327,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД сумата 32 015.68лв., представляваща непогасена част от дължимата цена по договори за търговска продажба по фактури № 5127/22.10.2008г., 5139/23.10.2008г., 5140/23.10.2008г. и 5329/07.11.2008г. , ведно със законната лихва от 19.08.2011г., както и сумата 10 396.24лв.-обезщетение за забавено плащане.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно. Твърденията са, че фактурите са подписани от лице, което не представлява [фирма], че стоките не са получени от дружеството, а авансовото плащане по първата фактура е недължимо платено. Възразява се, че СГС е ценил като доказателство разпечатки на имейли, които са неподписани частни документи, оспорени от ответника. Наведени са доводи за неправилност на извода на съда / противоречие с разпоредбата на чл.69,ал.1 ЗДДС/, че ползването на данъчен кредит означава, че стоката е доставена. Иска се отмяната му и отхвърлянето на исковете.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че по правния въпрос могат ли фактурите да бъдат годно доказателство за установяване на фактите по предаване и получаване на стоки на купувача и за наличието на облигационната обвързаност между страните по неформални договори за търговка продажба, и следва ли при оспорването им съдът да прецени доказателственото им значение с оглед на всички доказателства по делото въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, като са приложени Решение № 62 по т.д.№ 546/2008г. на ІІ т.о., Решение № 46 по т.д.№ 454/2008г. на ІІ т.о., Решение № 92 по т.д.№ 478/2010г. на ІІ т.о. Искането е за допускане на касационно обжалване и по правния въпрос каква е доказателствената сила на неподписан електронен документ и дали при оспорване на истинността му съдът следва да открие производство по чл.193 ГПК или може да го зачете независимо от непроведена процедура по чл.184,ал.2 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. На същото основание се иска допускане на касационното обжалване и по правния въпрос: какви са условията за ползване на данъчен кредит и може ли да се приспада данъка за стоки и услуги, които не са доставени-чл.69,ал.1,т.1 ЗДДС.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е депозирал писмен отговор, в който оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди извода за основателност на предявените обективно съединени искове за заплащане на цена на стоки по договори за търговска продажба, във връзка с които ищецът е издал четири броя фактури, въззивният съд е приел, че фактурите са подписани за получател от името на ответното дружеството от Г. Ц., който е осъществявал кореспонденция с ищеца по електронен път от името на купувача; представените в тази връзка доказателства са били възпроизведени на хартиен носител /чл.184,ал.1 ГПК/, а процедура по чл.184,ал.2 ГПК не е била проведена поради непоискване от ответника документът да бъде представен на електронен носител / чл.184,ал.1, изр.второ ГПК/. Изложени са съображения, че фактурите са надлежно осчетоводени при ищеца, чието счетоводство е редовно водено, осчетоводени са и при ответното дружество, като плащането по първата фактура е отразено като „частично плащане”, поради което възражението за „авансово” такова е неоснователно. Мотивирано е, че фактурите са включени и в дневниците за покупки и справките декларации по ЗДДС на ответника и е ползван данъчен кредит. Възражението, че стоките не са заприходени като актив е счетено за ирелевантно, по съображения че ползването на правото на данъчен кредит означава признание, че доставката е осъществена. Наличието на валидно облигационно правоотношение е прието за установено въз основа на представените фактури, индивидуализиращи страните и предмета на всяка една от сделките. Обсъдено е, че дори да са били налице действия от името на търговеца-купувач без представителна власт, те са потвърдени чрез осчетоводяването на фактурите, т.е. липсва противопоставяне след узнаването. Въз основа и на показанията на разпитаните свидетели е прието за установено доставянето на стоките на купувача.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по първия поставен процесуалноправен въпрос за доказателствено значение на издадена от продавача фактура, отразена в счетоводството на купувача, включена в дневника за покупко-продажбите по ДДС и по която е ползван данъчен кредит за установяване възникването на правоотношение по договор за търговска продажба. По него е налице задължителната съдебна практика, с която въззивната инстанция се е съобразила. Приложените от касатора съдебни решения не обосновават различен извод- в Решение № 62 по т.д.№ 546/2008г. на ІІ т.о.е разгледана хипотеза, в която купувачът не е бил уведомен за сключените от негово име договори за продажба, т.е. по обективно различен казус. Практиката на ВКС в останалите две решения е съобразена в обжалваното.
Позоваването от въззивната инстанция на възпроизведената на хартиен носител кореспонденция по електронен път е само едно от съображенията в подкрепа на извода, че фактурите са подписани от лице /Г. Ц./, действало от името на дружеството-купувач. С оглед на това касационното обжалване не следва да се допуска по втория поставен процесуалноправен въпрос, тъй като произнасянето по него не е обуславящо за изхода на спора. Решаващият извод на СГС е, че дори Ц. да е действал без представителна власт /и при игнориране на доказателствата за съществуваща кореспонденция от името на купувача/ отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, в дневниците за покупки и др. представлява непротивопоставяне от търговеца на извършените без представителна власт действия от негово име. Безпредметно е допускането до касационно обжалване по въпрос който не е същественият и обуславящ изхода на спора.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по третия въпрос за условията за ползване на данъчен кредит в хипотеза на предстоящи на доставяне стоки и услуги. Въззивната инстанция не се е произнесла по приложението на разпоредбата на чл.69,ал.1,т.1 ЗДДС, поради което въпросът е поставен хипотетично. Касаторът не е твърдял, че стоката е била предназначена за него като получател с оглед последващи облагаеми доставки във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност. Разпоредбата на чл.68,ал.1 и чл.69, ал.1 ЗДДС са ясни и не е налице и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК- правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при установяване на факта, че доставките на стоки и услуги са реално осъществени от доставчиците, респ.получени от данъчно задълженото лице, претендиращо право на приспадане, както и че са били използвани от получателя за извършване на облагаеми сделки във връзка с осъществяваната от него дейност.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски – 1 200лв. по договор за правна защита и съдействие, приложена фактура и доказателства за извършено плащане по нея.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1306 от 26.02.2013г. на СГС, Адм.отд., ІІІ-Б състав по в.гр.д.№ 13974/2012г.
ОСЪЖДА [фирма],, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 200 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.