4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
[населено място] 15.12.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3634/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/ против решение №157/15.06.2015г. по в.т.д.№114/15г. на Великотърновски апелативен съд , с което е отменено решение №167 от 11.11.2014г. по т.д.№312/2013г. на Окръжен съд Русе,с което е отхвърлен предявения от синдика на [фирма]/н/ срещу [фирма]/н/ и [фирма] иск с правно основание чл.647 ал.2 вр. ал.1 т.4 ТЗ и вместо това е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за учредяване на особен залог върху търговско предприятие от 19.09.12г., с който [фирма] е учредило в полза на [фирма] и за обезпечаване на чужд дълг залог на търговското си предприятие като съвкупност от права,задължения и фактически отношения.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди,че въззивният съд се е произнесъл по недопустима въззивна жалба,тъй като за синдика е бил отпаднал правния интерес от иска,поради извършено в хода на производството пред първата инстанция погасяване на чуждото задължение,за обезпечаването на което е бил учреден особеният залог. Счита,че неправилно е отменено първоинстанционното решение,тъй като са били налице предпоставките за отхвърлянето на исковата молба.
Ответникът по касация /ответник по исковата молба/ [фирма] /н/,представлявано,съобразно разпоредбата на чл.635 ал.3 ТЗ, от изпълнителния му директор изразява становище за допустимост на касационната жалба и основателност на изложените в нея доводи срещу решението на ВтАС.
Синдикът на [фирма]/н/ – В. С. оспорва касационната жалба по съображения за наличие на правен интерес от воденето на иска от синдика,въпреки извършеното впоследствие погасяване на главното задължение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При преценката си за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение настоящият състав съобрази следното:
За да приеме предявения иск за основателен въззивният съд е посочил в решението си,че са налице всички предпоставки за уважаването му, предвидени в разпоредбата на чл.647 ал.2 вр. ал.1 т.4 от ТЗ – учредяването на особения залог върху предприятието на несъстоятелния длъжник за чуждо задължение е извършено след подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и преди датата на решението на съда.Въззивният съд не е споделил довода на ответника [фирма] за недопустимост на иска поради неупражнено от синдика право по чл.658 ал.1 т.6 ТЗ да прекрати договора за залог. Направеното същия ответник възражение за последващо отпадане на правния интерес от воденето на иска от синдика на несъстоятелното дружество,предвид извършеното в хода на делото погасяване на обезпеченото чуждо задължение,ВтАС също е намерил за неоснователно.Посочил е,че тъй като главното вземане не е елемент от фактическия състав на заложния договор,то стои извън предмета по делото,поради което фактът на погасяването му е ирелевантен,както и разпоредбата на чл.150 ал.1 ЗЗД.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите „Има ли синдикът на дружество в несъстоятелност правен интерес да води иск по чл.647 ал.2 вр. ал.1 т.4 ТЗ за обявяване недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие в случай,че обезпеченото с особения залог вземане е погасено чрез плащане?“ и „Допустим ли е предявения от синдика иск по чл.647 ал.2 вр. ал.1 т.4 ТЗ за обявяване недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие,обезпечаващ чуждо задължение при положение,че синдикът не е упражнил правото си по чл.658 ал.1 т.6 ТЗ да отправи искане за прекратяване на договора за особен залог?“
И двата въпроса осъществяват общия критерий, въведен с чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,доколкото са въведени в предмета на спора и са формираните по тях изводи на въззивния съд са обусловили крайния изход на спора.
В изложението като допълнителен критерий за допустимост касаторът е посочил формално разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Обосноваване за приложението й в смисъла на възприетите в т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС постановки не е направено. Съгласно същите правният въпрос би бил „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика,нуждаеща се от промяна по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение липсват. Цитираните във въпросите разпоредби не са нито непълни,нито неясни или противоречиви.
Не са налице основания и за служебно допускане на касационно обжалване,предвид твърденията на постановяването на решението по недопустим иск,поради липса предпоставки и на правен интерес,тъй като извод за вероятна недопустимост на същото не може да бъде направен. Специалните предпоставки за допустимост на отменителните искове,освен общите такива,познати в правната теория, са изрично разписани в чл.649 ТЗ. Не е въведено като такава предварителното упражняване на правомощието на синдика да прекрати сключен от несъстоятелния длъжник договор,предвидено в разпоредбата на чл.658 ал.1 т.6 ТЗ. Правният интерес от предявяването на иска от синдика при наличие на предпоставки за неговата основателност се извлича от императивните разпоредби на чл.649 вр. чл.657 ал.2 ТЗ,вменяващи му това действие като негово задължение , осъществявано в защита на интересите на кредиторите на несъстоятелността и на самия длъжник. Интересът от воденето на отменителния иск по чл.647 ал.2 вр. чл.647 ал.1 т.4 ТЗ съществува до заличаването на вписването на особения залог,поради което само фактът на погасяване на обезпеченото с него чуждо задължение не би произвел твърдяната от касатора последица за правото на иск.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №157/15.06.2015г. по в.т.д.№114/15г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.