О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 948 ,
[населено място] , 19.10.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание десети октомври , две хиляди и единадесети година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : В. И.
Д. С.
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1016/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
П. Е. Е. е подал касационна жалба срещу решение № 1752 от 19.04.2010 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, 4”д” състав по гр.д. № 8288 от 2009 г. , с което е оставено в сила решение от 23.02.2009 по гр.д. № 14461 от 2006 г. на Варненския районен съд, 21 състав и е уважен предявеният от А. И. Й., К. П. Й. и И. П. Й. – Н. ревандикационен иск за гараж с площ от 26.50 кв.м. , находящ се в сградата на [улица]. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на решението , представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК- допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон.
Представено е изложение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в което се подържа, че следва да се допусне касационно обжалване на решението по въпросите за придобиване по на право на собственост по давност при условията на чл.79, ал.2 от Закона за собствеността , за елементите от фактическият състав на добросъвестното владение и по въпроса представляват ли правно основание сделките, сключени с праводател , чието право на собственост е отречено по-късно с решение, в което се признава, че неговата сделка е нищожна. Изброяват се съдебни решения, в които поставените въпроси са разгледани по различен начин от тези в атакуваното решение и се излага разбиране , че са налице условията за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Касатора счита, че тази проблематика следва да бъде осъвременена в съответствие с чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи. Позовава се на решение от 15.03.2007 г. на Пета секция на ЕСПЧ- В. срещу България и намира, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците А. И. Й., К. П. Й. и И. П. Й. – Н. са депозирали отговор, в който изразяват становището, че касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане защото не са налице условията, посочени в чл.280, ал.1 ГПК . Посочват, че изложените съображения са извън приложното поле на текста. Въпросите за оригинерното придобиване на имот при условията на чл.79, ал.2 от ЗС и за добросъвестното владение не се решават противоречиво от съдилищата, по тези въпроси е създадена постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде усъвършенствана или променяна.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК по касационната жалба на П. Е. Е. .
Софийски градски съд е уважил предявеният иск за ревандикация от А. И. Й., К. П. Й. и И. П. Й. – Н. срещу П. Е. Е. за гараж с площ от 26.50 кв.м. , находящ се в сградата на [улица] защото е намерил, че те са собственици , които са придобили собствеността по наследство и реституция, а Е. осъществява фактическа власт върху него без да притежава противопоставимо на ищците основание. Не е зачетено направеното от него правопогасително възражение за придобиване на правото на собственост върху гаража на оригинерно основание по реда на чл.79, ал.2 от Закона за собствеността защото не е счетено че е добросъвестен владелец. С уважаването на иска по чл.7 ЗВСВОНИ е признато, че придобивното основание на праводателката му е нищожно. Съдът се е съобразил с изричната разпоредба на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, съгласно която за имоти, подлежащи на реституция е неприложим института на прридобивната давност. Решението е в съответствие с трайната съдебна практика и по аналогични казуси са произнесени решения по реда на чл.290 ГПК, които излагат подобна аргументация.
Освен това по въпроса е постановено Тълкувателно решение № 1 от 2.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГК, в което изрично е посочено че “Решението по чл.7 ЗВСОНИ е противопоставимо на неучаствалото в делото трето лице, което е придобило имота преди предявяването на иска. Нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е приложима и по отношение на трети добросъвестни лица, които в производствата по чл.108 ЗС се позовават на изтекла придобивна давност и които са приобретатели на спорния имот по сделка с ответника по уважен иск по чл.7 ЗВСОНИ, независимо, че сделката е сключена преди завеждане на делото за прогласяване на нищожността и третите лица не са били страна по същото дело”.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона по смисъла на този текст е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитието на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1752 от 19.04.2010 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, 4”д” състав по гр.д. № 8288 от 2009 г. по касационната жалба на П. Е. Е. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: