О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 948
гр.София, 22.07.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Любка Богданова
Членове: С. Димитрова
Г. Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1369 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.12.2013 г. по гр. д. № 298/ 2013 г. на Окръжен съд – Монтана, с което като е потвърдено решение от 16.09.2013 г. по гр. д. № 248/ 2013 г. на Районен съд – Берковица по исковете на Т. И. В. срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – Клон В.:
· е призната за незаконна и e отменена заповед № 10/ 11.04.2013 г, с която директорът на Клона на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ прекратява трудовия договор на Т. В. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и
· Т. В. e възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „управител ресторант” на балнео хотел „Тинтява” (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).
Недоволен от решението е ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – Клон В., който го обжалва, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса: 1) Длъжен ли е съдът да зачете доказателствената стойност (сила) на частен удостоверителен документ с издател трето за процеса лице, ако страната не е оспорила настъпването на факта, засвидетелстван в документа? и 2) Дали е частен или официален документ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по КТ?
Ответникът по касационната жалба Т. В. не взема становище по нея.
Касационната жалба има допустим предмет – въззивното решение е по неоценяеми конститутивни искове. Тя изхожда от легитимирана страна – от ответника, на когото принадлежи интересът от касационно обжалване на решението, с което исковете са уважени. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Следователно касационната жалба е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд приема, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (11.04.2013 г.) ищецът е председател на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” към ответния клон и като член на нейното ръководство се ползва със закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ предвижда. Изводът е базиран на удостоверение от 24.01.2013 г, приложено към исковата молба, с издаването на което КТ „Подкрепа” засвидетелства този факт и е последица от липсата на твърдения в писмения отговор на ответника, че удостоверението е неавтентично, невярно или че това обстоятелство е променено към релевантния момент – датата на връчване на заповедта за уволнение. (чл. 333, ал. 6 КТ). Заповедта за уволнение е отменена, защото работодателят не е искал предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението на ищеца. В. съд отчита разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ, която го задължава при неспазена закрила при уволнение да отмени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконна само на това основание, като развива и допълнителни мотиви, извеждащи легитимацията на ищеца като носител на субективното право по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В. съд приема уволнението за незаконно и поради това, че работодателят не е съобразил закрилата при уволнение, предвидена в колективния трудов договор, сключен на 01.03.2012 г. от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД и синдикалната организация на КТ „Подкрепа” (чл. 333, ал. 4 КТ). Ищецът се ползва и от нея, защото е синдикален член и трудовото му правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата. Изводът е направен, въпреки клаузата на чл. 8, ал. 2, т. 1 К., която изключва от закрила дисциплинарно наказаните синдикални членове и приетата заповед за дисциплинарно наказание „забележка” на ищеца. В. съд не приема, че тази заповед е породила правни последици, защото не е била връчена или получена от ищеца (чл. 195, ал. 3 КТ). В. съд приема уволнението за незаконно и поради това, че заповедта за уволнение е издадена без надлежна делегация на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение. С обжалваното решение е потвърдено изцяло първоинстанционното поради липсата на самостоятелни оплаквания в жалбата по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и неговата обусловеност от изхода по другия конститутивен иск.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият въпрос обуславя решението, но той не е разглеждан в приложената от касатора практика. В зависимост от обсъдените въпроси тя подлежи на разделяне в две групи. В първата попадат съдебните актове, в които се приема, че когато ищецът извежда своето титулярство по субективното право по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като последица от неспазена от работодателя закрила при уволнение, в тежест на ищеца е да докаже конкретните обстоятелства, които го правят адресат на чл. 333 КТ. Във втората група попадат съдебните актове, в които е обсъждано разпределението на доказателствената тежест и допустимите доказателствени средства при оспорване верността на факт, удостоверен в приет по делото частен свидетелстващ документ, включително според това дали издател на документа е страна по делото или трето за процеса лице. В случая въззивният съд е зачел доказателствената стойност (сила) на представеното удостоверение от КТ „Подкрепа” като последица от това, че в писмения отговор на исковата молба ответникът не въвежда твърдения за неговата неавтентичност, за невярно засвидетелстване на факта или за изменени обстоятелства, настъпили след датата на издаване на удостоверението (24.01.2013 г) към релевантната (11.04.2013 г). Следователно по първия въпрос не е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, за да обоснове допуска на въззивното решение до касационен контрол. Вторият въпрос е от значение за първата група допълнителни мотиви във въззивното решение. В. съд ги е развил ненужно. Съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, констатираното нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ е необходимото и достатъчно основание за отмяна на заповедта за уволнение като незаконна. Следователно по първия въпрос липсва основното основание за допуск на въззивното решение до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 09.12.2013 г. по гр. д. № 298/ 2013 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.