О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
гр.София, 28.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №143 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Ж. М., Т. Д. Т., Д. Д. И., Г. С. Г., М. Г. С. и Р. Г. А. срещу решение от 29.11.2010г., постановено по в.гр.д.№444/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено на решение от 28.06.2010г. по гр.д.№303/2010г. на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях инцидентен установителен иск и са уважени предявените срещу тях от К. И. Г. и Д. И. С. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците К. И. Г. и Д. И. С. оспорват наличието на основание за касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от К. Ж. М., Т. Д. Т., Д. Д. И., Г. С. Г., М. Г. С. и Р. Г. А. инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че не са законни наследници на наследодателката Т. Г. Б. и е уважен предявените срещу тях от К. И. Г. и Д. И. С. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите, за да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочат, че въпросът: „за съотношението между принципа, въведн от чл.8, ал.3 от ЗН – за неравен дял на непълнокръвните роднини при наследяване в трети ред и принципа за изключване на по-далечния роднина от по-близкия такъв, въведен с разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Доводите са неоснователни. Разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН е ясна и не се нуждае от тълкуване. В съдебната практика и в доктрината не е имало колебание, че е без значение за включването в създания с разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН четвърти ред за наследяване е дали родството е бълнокръвно или непълнокръвно и че във връзка с определяне на дяловете на призованите наследници от четвърти ред пълнокръвните и непълнокръвните съребрени роднини, призовани едновременно към наследяване, поради еднаквата степен на родство ще имат еднакъв дял в наследството. В разглеждания случай страните са първи братовчеди на наследодателката. Поради еднаквата степен на родство съгласно чл.8, ал.4 от ЗН всички те са призовани към наследяване и ще имат еднакъв дял в наследството. Поради това неоснователно се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което е дадено такова разрешение на поставения въпрос по предявете искове.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2010г., постановено по в.гр.д.№444/2010г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Ж. М., Т. Д. Т., Д. Д. И., Г. С. Г., М. Г. С. и Р. Г. А. да заплатят на К. И. Г. и Д. И. С. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: