определение №949 от 12.10.2010 по гр. дело №486/486 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
гр. София,12.10.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 486/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Л. от[населено място] срещу въззивно решение от 17.12.09г., постановено по гр.д.№ 618/09г. на Кюстендилския окръжен съд в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение от 27.07.09 г., постановено по гр.д.№ 1398/07г. на Дупнишкия районен съд, ІХ с-в и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Д. Л. против С. Д. В. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищецът е собственик на ? ид.част от първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 109 кв.м. и на ? ид.част от гараж, построени в поземлен имот с идентификатор 68789.16.311 по кадастралната карта на[населено място], както и искането за частична отмяна на нот.акт. № 81/07г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесните имоти са принадлежали на родителите на страните (баща им е починал през 1997г., а майка им преди това), който през 1982г. приживе са извършили неформална делба и неформално дарение на първия етаж от сградата на ответника (на ищеца през 1981г. същите са учредили безвъзмездно право на строеж на втория етаж), който от тогава непрекъснато е владял имота като свой и го е придобил по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС. Прието е също, че двамата братя са си разпределили ползването на построените в дворното място два гаража и че ответникът е владял процесния гараж в продължение на повече от десет години, поради което също го е придобил по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – Р № 1942 по гр.д.№ 298/01г., ІV г.о., Р № 144 по гр.д.№ 847/08г., ІІІ г.о. и Р № 189 по гр.д.№ 1760/08г. ІІ г.о. и на съдилищата – Р от 27.07.09г. на РС – Дупница по настоящото дело.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателят, въпреки дадените му указания, не е посочил конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с представената от него незадължителна съдебна практиката, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота следва да се отбележи, че противоречие между обжалваното и посочените по-горе решения не съществува, тъй като с тях са разгледани различни от настоящата хипотези, а обстоятелството, че предходните две инстанции са решили спора по различен начин не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК (срв. дадените с ТР № 1/09 г., на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения).
С оглед на казаното подадената от В. Д. Л. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 17.12.09г., постановено по гр.д.№ 618/09г. на Кюстендилския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top