1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
гр.София, 15.12.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №800/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на Д ф „З”/ ДФЗ/ срещу решение № 545 от 14.11.2014г. по в.гр.дело №695/2014г. на Плевенския окръжен съд. С решението, след отмяна на решение № 682 от 30.04.2014г. по гр.дело № 5994/2013г. на Плевенския районен съд, е отхвърлен като неоснователен установителния иск по чл.422 ГПК на ДФЗ против Р. М. П..
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Р. П. заявяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. В отговора на касационната жалба се излагат съображения, че посочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са налице. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното решение е отхвърлен установителен иск по чл.422 ГПК, че ДФЗ има вземане срещу ответника Р. П. по издадена заповед за изпълнение №2757 на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 3.07.2012г., по ч.гр.дело № 3722/2012г. по описа на Районен съд, [населено място]. Вземането на ДФЗ е от неизпълнение на сключен между страните договор от 14.11.2008г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Крайният срок за извършване на всички инвестиции по бизнес плана е 12.11.2011г. Ответникът е получил средствата от първия етап на програмата, равняваща се на исковата сума като главница. Безспорно по делото е било, че ответникът не е подал молба – заявка в срока по т.5.1 от договора. След обстойно обсъждане на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд е направил извод за липсата на основание за връщане от ответника на получената сума, поради форсмажорно обстоятелство – епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител. Съдът се е позовал на клаузи на договора в т.8.2, б”е” и т.8.1. От представения пред въззивната инстанция протокол за извършен профилактичен преглед на пчелина на 3.09.2012г., е само констатирано, че няма пчелни семейства, които да бъдат прегледани, от което е направен извод че заболяването е обхванало целия пчелин.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос : Допустимо ли е съдебното решение да бъде постановено само на база на доказателство, което е представено и прието в нарушение на забраната по чл.266, ал.1 ГПК, не изпълнява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е съобразен с мотивите на въззивния съд и затова не е поставен коректно. За да отхвърли искът Плевенският окръжен съд е обсъдил събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд като служебни бележки и протоколи, издадени от оторизирани ветеринарни служби за констатирано заболяване на пчелите в пчелина на ответника; обсъдено е заключение на назначената ветеринарно –медицинска експертиза, от което се установява, че заболяването „Американски гнилец” е злокачествено протичащо заразно заболяване на пчелното пило, чието лекуване в България е забранено, затова болните пчелни семейства се унищожават, а целия пчелин се поставя под карантина. Обсъждането на представения пред въззивния съд протокол от 3.09.2012г. само констатира, че целия пчелин е унищожен, което не променя изводите на съда, че доколкото фондът признава за форсмажорно обстоятелство епизоотично заболяване, засегнало и частично животните на земеделския производител, на основание т.8.1 от договора ответникът има право да откаже възстановяване на получената за първия етап сума.
Тъй като въпросът няма обуславящо значение за крайните изводи на съда за основателността на иска, ВКС, ТК не обсъжда допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/ т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски, заявени с отговора на касационната жалба и документирани в договор за правна защита и съдействие от 27.02.2015г. в размер на 800 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №545/14.11. 2014г., постановено по в.гр.дело № 695/2014 г. на Плевенския окръжен съд, гр.о.
ОСЪЖДА Д ф „З” – София да заплати на Р. М. П., ЕГН [ЕГН] разноски 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: