2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 949
гр. София 27.10.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 340 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. Н. Ж. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1390 от 05.11.2009г. по гр.д.№ 773/2009г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че жалбата е недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК, но с оглед представеното удостоверение за данъчна оценка на имота 6 418лв. и притежаваната от касаторката ? ид.ч. от имота следва да се приеме , че обжалваемият интерес е над 1000лв. и възражението е неоснователно. По същество се излагат доводи за отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, ХХХ състав № 174 от 19.01.2009г. по гр.д.№ 2575/2005г. , с което е отхвърлен иска на В. Н. Ж. и Т. Й. Т. против [фирма] [населено място] при участието на трети лица помагачи на ответника М. Г. А., А. Г. Д., М. А. К. и Д. А. Н. за предаване владението на имот , представляващ реална част от имот пл.№ 170 по кадастралния план на м.”В.-Север” от 1987г. с площ 778 кв.м.
Въззивният съд е приел, че ищците са се легитимирали с решение на Поземлената комисия [населено място] № 238/1994г., с което е възстановена собствеността на нива 7.65 дка в местност „Кара А.” съставляващ ПИ 7858 по кадастралния план от 1956г. на наследниците на Й. Т. К. , починал през 1978г., включващ части от имот пл.№ 170. Предвид направеното оспорване от ответника на предпоставките за реституция , основаващо се на твърдението, че наследодателят К. не е притежавал имот, идентичен с реституирания, съдът е приел, че в тежест на ищците е било да установят правото на собственост на своя праводател. При преценка на събраните по делото доказателства и възприемайки заключението на вещото лице съдът е направил извод, че имотът, описан в нот.акт № 157/1937г. , закупен Й. Т. не е идентичен с имот пл.№ 7858 по плана от 1956г. и незаконосъобразно му е реституиран, поради което ищците не могат да се легитимират като собственици и да проведат успешно ревандикационния иск .
Следователно въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил решаващите му изводи е този, посочен в изложението за допускане на касационното обжалване, а именно допустимо ли е в производство по иск по чл.108 ЗС основан на земеделска реституция ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят не е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС ако той не заявява такива права към същия момент респективно да оспорва, че не е налице идентичност между възстановения имот и притежавания преди масовизацията. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 122/2004г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 2436/2004г. според което такава защита е допустима само ако ответникът заявява права към същия момент – кооперирането на земята. От изложеното следва, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1390 от 05.11.2009г. по гр.д.№ 773/2009г.
Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе 64 лв. държавна такса по сметка на Върховния касационен съд и в същия срок да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: