5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1042/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 949
гр.София, 27.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1042/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт П.К. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1127/06.07.2011 год., постановено по гр.дело № 1537/2011 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав № 73/06.01.2011 год. по т.дело № 1255/2010 год. апелативният съд е уважил предявените от [фирма], [населено място] обективно съединени искове и е осъдил ответника-касатор да заплати на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 175 400 лева, представляваща възнаграждение за извършена работа по договор № ФАР-001/21.11.2008 год. ведно със законната лихва, както и договорна мораторна неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД в размер на 17 013,80 лева и обезщетение от 220,13 лева за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД за възстановената гаранция от 8 770 лева за периода на забавата 03.01.2010 год. – 31.03.2010 год., които претенции имат акцесорен характер и са изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че при безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон, в резултат на което е достигнал до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
Допускането на касационно обжалване касаторът аргументира с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Без да формулира конкретно релевантния за изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение касаторът най-общо сочи, че се касае за приложение на разпоредбата на чл.52 от Регламент /ЕО,Евратом/№ 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 год. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, по който липсва съдебна практика. Счита, че произнасянето по конкретното дело относно наличието на конфликт на интереси между изпълнителя по процесния договор и бенефициера е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалните си представители адвокатите С.Ч. и А.Ч., изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение апелативният съд е уважил предявеният от [фирма], [населено място] срещу ответника-касатор иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 175 400 лева-неизплатено възнаграждение по договор за изработка, както и обективно съединените искове за мораторна неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД в размер на 17 013,80 лева и обезщетение от 220,13 лева за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД на сумата от 8 770 лева за периода на забавата, които претенции имат акцесорен характер и са изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Предмет на спора е неизплатената цена за извършената работа по сключен между страните на 21.11.2008 год. след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка по европейски проект на ФАР № BG 2006/018-343.02.02 договор за „Изграждане на информационна система за обслужване нуждите на новосъздадените 26 консултантски центрове в системата на Националната занаятчийска камара”. По делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е изпълнило договорните си задължения, като е отчело и предало извършената работа както поетапно, така и окончателно в съответствие с техническото задание и предвидените в него условия. Без да отрича посочените факти, възложителят е обосновал отказа си да заплати дължимото възнаграждение с твърдението за наличие на конфликт на интереси по съображение, че един от управителите на ищцовото дружество-Я. Танков по време изпълнението на договора е приет за член на УС на Регионалната занаятчийска камара/РЗК/, [населено място], където ще се намира един от консултантските центрове-предмет на договора. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал /включително уставите на Националната занаятчийска камара и на Регионалната занаятчийска камара-В./ решаващият съд е приел, че в случая РЗК-В. няма статут на бенефициер по процесния договор, а такъв се явява Националната занаятчийска камара. Изложени са доводи, че РЗК-В. е самостоятелно юридическо лице, което не е структурно или подчинено звено на НЗК, а предвид предмета на процесния договор информационната система е предназначена за нуждите на консултантски центрове в системата на НЗК, а не на съответните регионални камари, поради което не е налице общ стопански интерес на дружеството-изпълнител и бенефициера. В тази връзка е направен решаващия извод, че избирането на управителя на ищеца за член на управителен орган на РЗК-В. не води до възникване на конфликт на интереси между изпълнителя и бенефициера НЗК по процесния договор по смисъла на чл.52 от Регламент І 1605/2002 год. на Съвета и не представлява законно основание възложителят да прекрати договора и да откаже заплащане на дължимата цена за извършената работа.
При тези фактически данни, преценявайки решаващите изводи на въззивния съд, въпросите и доводите, с които касаторът обосновава приложното поле на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
Видно от съдържанието на касационната жалба касаторът не е конкретизирал същественият материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за приложение на разпоредбата на чл.52 от Регламент /ЕО,Евратом/ № 1605/2002 на Съвета от 25.06.2002 год. и счита, че произнасянето относно наличието на конфликт на интереси между изпълнителя и бенефициера по процесния договор е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за изхода на делото. К. съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Поставените въпроси целят да обосноват неправилност поради погрешна преценка на доказателствения материал и твърдяни нарушения на материалния и процесуалния закон и в този смисъл представляват касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните в жалбата въпроси са относими към предмета на делото, но са свързани пряко с правилността на обжалваното решение, а отговорът им е изцяло в зависимост от доказателствата и установените факти по конкретното дело и извършената от въззивния съд суверенна преценка на събраните доказателства с оглед разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. В конкретния случай въпросът за дължимостта на договореното възнаграждение за извършената работа по процесния договор въобще не е свързан с приложението на чл.52 от цитирания Регламент на Съвета, тъй като се обосновава с липсата на конфликт на интереси между изпълнителя и бенефициера, който е НЗК, а не РЗК-В. както твърди ответника. Изводите, до които е достигнал апелативния съд с оглед оплакванията за необоснованост и допуснати процесуални нарушения, не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и задължителните указания в посоченото тълкувателно решение на ВКС.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус и бъдещото касационно решение, а материалноправния или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ГК, трети състав № 1127/06.07.2011 год., постановено по гр.дело № 1537/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: