2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
гр. София, 05.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3739 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. И. против решение № 95/22.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 122/2018 г. от състав на Апелативен съд – П..
По делото не е постъпил отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че И. Н. е престанала да живее в едно домакинство с ответницата и да получава грижи от нея след месец април 2013 г., когато се е прибрала в апартамента в Стара З., където е живяла до датата на смъртта си през 2014 г. Съобразно събраните по делото доказателства, касаещи неизпълнение на договорни задължения за издръжка и гледане за този период, неизпълнението на договорните задължения от страна на ответницата съдът е приел за незначително, тъй като дори и след месец април 2013 г. М. И. е осигурявала грижи и издръжка за свекърва си, като й е предоставила стая в жилището си в Стара З., в която да живее, плащала е сметките за консумативите за електроенергия и водоснабдяване и отвеждане на отпадни води за имота и й е давала месечно по 50 лв., въпреки че е получавала по-ниски доходи (от пенсията си) от тези, получавани от самата И. Н.. Прието е, че за този период ответницата не е престирала единствено непосредствените грижи за прехвърлителката, но за изпълнението на това си задължение не е получавала съдействие от самата И. Н., както и е била възпрепятствана от ищеца Н. И.. Н. на съдействие от страна на прехвърлителя за получаване на гледане не освобождава бенефициера от задължението му да престира грижи, като той може да поиска от съда трансформация на задължението си в натура в парично такова, но следва да се има предвид, че тук конкретно за по-големия период от време това неизпълнение съставлява, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК новонастъпило в хода на процеса обстоятелство, което е от значение за спорното право, като трябва да се държи сметка, че то е настъпило в хода на вече образуваното производство за разваляне на договора, когато страните не са поддържали нормални отношения, а 8 месеца след началото на процеса И. Н. е починала. Ето защо и въззивната инстанция е приела, че неизпълнението от страна на ответницата е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и не може да обуслови развалянето на договора за издръжка и гледане.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС.
В основната си част, изложението на касационните основания представлява оплакване по съществото на спора, с твърдения за необоснованост на решението, като поставеният правен въпрос – „незначително ли е по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД неизпълнението от страна на ответницата за период от 9 месеца и 23 дни: от 01.04.2013 г. до 23.01.2014 г. – смъртта на прехвърлителката И. П. Н. с оглед нейните интереси”.
На първо място, така формулиран, въпроса е фактически, а не правен, доколкото касае установените по делото факти, а именно периода на неизпълнение, според касатора. Отговора на така поставения въпрос предполага отговор относно правилността на фактическата обстановка, възприета от съда и произнасяне по фактите по спора в производството по чл.288 ГПК, което е недопустимо да се извърши в настоящото производство. На следващо място, съдът не е приел пълно неизпълнение от страна на длъжника за посочения период, като е приел, че е давана издръжка за посочения период, но с поведението си, кредитора е пречил на изпълнението на задължението в пълен обем от страна на длъжника.
Вторият правен въпрос в първата си част също е фактически, доколкото касае отново фактите по спора, относно извършеното в полза на ответницата завещание, относно апартамента в [населено място], поради което поради горните съображения не следва да се обсъжда в настоящото производство. Съдът не е приел от правна страна, че ответниците не дължи грижи и издръжка на прехвърлителката по договора, напротив, приел, че такова задължение е налице, пореди което е и обсъдил изцяло изпълнението на това задължение, поради което следва да се приеме, че съдът не е отговорил отрицателно на поставения въпрос, касаещ задължението на ответницита да престира в пълен обем грижи и издържка. Решаващите мотиви на съда относно основателността на предявения иск са различни, поради което така формулиран, правния въпрос е неотносим към настоящото производство.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95/22.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 122/2018 г. от състав на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.