О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София, 06.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.11. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1853 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[ЕИК] и третото встъпило лице [фирма],[ЕИК], чрез адвокат П. К., с вх.№ 147/10.01.2013 г., на Великотърновския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 09.01.2013 г., срещу Решение №301 от 27.11.2012 г. по т.д.№207/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което, след отмяна на отхвърлителното решение на Габровския окръжен съд, е уважен предявеният от А. И. В. от [населено място] срещу първия касатор иск с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 49 358.73 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, представляваща неизплатена част от предоставения от ищеца- заемодател на [фирма] заем за периода 2005-2008 г. Великотърновският апелативен съд е приел, че представените по делото 34 бр. квитанции към приходни касови ордери /ПКО/, издадени от дружеството, доказват наличието на възникнало заемно правоотношение между страните по делото, както и предаването на сумите от ищеца на ответника [фирма]. Приел е още, че липсва основанието за тяхната недействителност с оглед разпоредбата на чл.38 ЗЗД, тъй като ищецът е вписан за управител на ответното дружество едва на 11.06.2007 г., а договорите са сключени преди това още през 2005 г. Същото се отнася и до липсващото съгласие на едноличния собственик на капитала, съгласно чл.10, ал.1,т.10 от Дружествения договор на [фирма], приет с решение на едноличния собственик на 20.01.2007 г. Апелативният съд се е позовал на чл.301 ТЗ , като е приел, че дори сделките да са излели извън пределите на представителната власт на ищеца, следва да се презюмира мълчаливото съгласие на търговеца, р.п. на едноличния собственик на капитала, тъй като от доказателствата по делото не следва, че търговското дружество и трето лице-помагач са се противопоставили на сделката.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281т.3 ГПК. Като процесуални нарушение сочи извода на въззивния съд, че процесните ПКО не са били оспорени, както и че в нарушение на чл.180 ГПК във вр. с чл.7, ал.1 и 3 от ЗСч им е придадено доказателствено значение, каквото нямат. Позовава се и допуснато нарушение на чл. 190 във вр. с чл.161 ГПК. Навежда доводи за нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.76, ал.1 ЗЗД с оглед времето, когато ищецът е договарял сам със себе си и еднократното погасяване на задължението с РКО №364/27.11.2008 г. Подържа и допуснато нарушение на чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като поради липсата на решение на едноличния собственик на капитала съгласно чл.10, ал.1,т.10 от Дружествения договор на [фирма] , договорите за заем са нищожни, поради липса на съгласие от страна на заемополучателя. Позовава се и на нарушение на чл.301 ТЗ, защото съдът е приравнил мълчаливото съгласие на търговеца с изискуемото се съгласие на едноличния собственик на капитала.
Касаторът формулира следните правни въпроси: 1. „Може ли съдът, прилагайки чл.236, ал.2 ГПК, да не обсъди в мотивите си всички съществени искания, аргументи и възражения на страна в делото, които са своевременно направени?”, „Счита ли се за мотивирано по смисъла на чл.235, ал.2 и чл. 236 ал.2 ГПК решение, в което съдът се е произнесъл и е обсъдил само част от исканията и възраженията на страните?”. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3, ГПК, алтернативно по чл.280, ал.1,т.1 ГПК; 2/ „Ако счетоводни документи, представени да удостоверят плащания и основания за плащания, не съдържат всички реквизити по ЗСч, и ако твърденията в тях не се подкрепят от други доказателства в делото, може ли съдът да им придава доказателствена стойност, по-широка от предвидената в чл.180 ГПК”. По този въпрос се позовава на допълнителния критерии за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.1 алтернативно, чл.280, ал.1,т.3 ГПК; 3/ „Може ли да се приложи чл.161 във в. с чл.190 ГПК спрямо страна, задължена да представи в съда документи, ако в делото има данни, че същата страна не разполага с документи”. По този въпрос отново подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1, алтернативно по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 4/„Нищожен ли е договор, сключен при липса на императивните предпоставки на чл.38, ал.1 ЗЗД от представител на търговско дружество, между него като физическо лице, и дружество, което представлява по закон”. Позовава се на допълнителния критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1, алтернативно по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК; 5/ „ Нищожен ли е договор при нарушение на императивна клауза на дружествения договор от представител на търговско дружество между него като физическо лице и дружеството, което представлява по закон. Подържа допълнителният критерии по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. 6/ „Презюмира ли се по силата на чл.301 ТЗ съгласие на търговеца, ако сделката е извършена от негов законен представител.” Позовава се на допълнителния критерии по чл.280, ал.1,т.3 ГПК
Ответникът А. В. оспорва основанията за достъп до касация, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 300 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Общотеоретично поставеният въпрос №1, без да бъде конкретизиран за значимостта на отделното твърдяно закононарушение спрямо крайните изводи на съда, не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на поставения правен въпрос се определя от обстоятелството, доколко той е залегнал в конкретните правни изводи на решаващия съд. Задължението на съда да излага мотиви към решението си се съдържа в законовите разпоредби на чл.236, ал.2 ГПК, които са ясни и категорични и не се нуждаят от тълкуване. При това Великотърновският апелативен съд е изложил мотиви в подкрепа на правните си изводи, че между страните има сключени заемни сделки, че сумите са предадени на дружеството заемател, че то не се е противопоставило на получаването им. Несъгласието на касатора с тези правни изводи, не означава липса на мотиви. При това във втората част на въпроса си той не е посочил кои от доводите му не са обсъдени, за да се прецени доколко това се е отразило на направените от въззивния съд правни изводи. Чрез така поставените въпроси касаторът допуска смесване на основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Поставените процесуалноправни въпроси представляват обобщаване на подържаните основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което проличава и от приложените решения на ВКС/решение №147 от 08.12.2009 г.по т.д.№283/2009 г., І Т.О., решение №168/12.04.2010 г. по гр.д.№896/2009 г. на ІV Г.О. и решение №65 от 14.04.2009 г. по т.д.№№589/2009 г., ІІ Т.О., в които ВКС, се е позовал именно на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, но те са обсъдени във фазата на проверката за законосъобразност на обжалваното въззивно решение.
Формулираният въпрос №2 също не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Във въпроса си касаторът не е посочил кои реквизити по смисъла на чл.7 ЗСч липсват в представените ПКО и как това се е отразило на направените крайни изводи от Великотърновския апелативен съд. Той се е позовал на формалната им доказателствена сила, като удостоверяващи неизгодни за издателя им факти. С отговора си по чл.131 ГПК касаторът не е оспорил авторството им, а само верността им, като неотразяващи стопанските операции, поради което за направения краен извод е без значение неправилната констатация на апелативния съд, че те не са оспорени. При това наличието на материализираното в тях заемно правоотношение съдът е обосновал с връщането на ищеца с РКО №364 от 27.11.2008 г. на сумата от 194 689.30 лв., както и с неизпълнение на задължението на ответното дружество да представи исканата счетоводна отчетност. Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Липсва обективна идентичност между обжалваното въззивно решение и приложеното решение №62/25.06.2009 г. по т.д.№546/2008 г., ІІ Т.О. С него ВКС се е произнесъл по въпроса, че неподписаните фактури не могат да бъдат годни доказателства за облигационна обвързаност между страните, а в случая авторството на представените ПКО не е оспорено. Не е налице и алтернативно подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като същото въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Въпрос №3 е фактологически обоснован. По делото не са събрани доказателства, че ответното дружество [фирма] не разполага с други документи. Напротив съдът се е позовал на решенията, с които е отхвърлен предявеният от дружеството срещу А. В. и Т. К. ревандикационен иск за предаване на счетоводните документи. Чрез така поставения въпрос касаторът фактически цели установяване на нова, различна от приетата от въззивния съд фактическа обстановка, при това изцяло съобразена с неговите фактически и правни твърдения.
Въпроси №4 и №5, свързани с приложението на общата забрана на чл.38 ЗЗД за договаряне сам със себе си, са неотносими към направените от Великотърновския апелативен съд правни изводи. На първо място, ищецът А. В. съгласно Решение №951 от 11.06.2007 г. по ф.д.№1375/1993 г. на Габровския окръжен съд/стр.45 по гр.д.№55/2010 г. на Габровския окръжен съд/ е вписан за съуправител на ответното дружество [фирма] и той го представлява заедно и поотделно с управителя В. В.. Касаторът не се позовава на каквито и да е било доказателства, че процесните ПКО в периода след 11.06.2007 г. са подписвани от А. В. в двойното му качество на заемодател – физическо лице, и управител на дружеството – заемополучател. Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация с оглед произнасянето с ТР 3-2013-ОСГТК за неприложимостта на забраната на чл.38 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества. В мотивите към това тълкувателно решение е прието, че органният представител, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на ЮЛ. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Волята, която изразява, не е собствена, на субект, различен от ЮЛ, а е воля на самото ЮЛ, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица. Прието е още, че липсата на решение на ОС по чл.137, ал.1,т.7 ТЗ, с което се ограничава представителната власт на управителя, не съставлява липса на съгласие за сключване на сделката. Въведеното с чл.10, ал.1,т.10 от дружествения договор на [фирма] ограничение в представителната власт на управителя, с аргумент от чл.147, ал.2 ТЗ се приравнява с това на решението на ОС по чл.137, ал.1,т.7 ТЗ.
Формулираният въпрос №6 също не е от значение за изхода на делото. Великотърновският апелативен съд се е позовал на презумпцията на чл.301 ТЗ само по отношение на сделките, сключени при ограничаване обективните предели на представителната власт на управителя на дружеството. А във въпроса касаторът се позовава на сделка, извършена от законния представител на дружеството, без да се правят доводи за ограничаване на представителната му власт. Освен това въззивният съд изрично се е позовал на липсата на възражение както от страна на ответното дружество, така и от страна на третото лице помагач, едноличен собственик на капитала.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника А. И. В. ще следва да се присъди сумата 4 300 лв., изплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №301 от 27.11.2012 г. по т.д.№207/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] и [фирма],[ЕИК] да заплатят общо на А. И. В. сумата 4 300 /четири хиляди и триста / лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: