4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София, 08.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….……. и с участието на прокурора…….……….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1073 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 14201 от 19.ХІІ.2013 г. на М. , подадена против решение № 2149/22.ХІ.2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, постановено по гр. д. № 2330/2013 г., с което е било изяло потвърдено първоинстанционното решение № 6815 на СГС, ГК, с-в І-12 от 22.Х.2012 г. по гр. дело № 13311/2010 г. С последното са били отхвърлени двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ЕТ П. Т. Д. от София, осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Ф.-П. Д.”, чиито предмет е било осъждане на последния да заплати сума в размер на 28 974 лв. (двадесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и четири лева) – като обезщетение за ползването без основание на част с пространство от 60 кв. м. от предоставен на м-вото за оперативно управление недвижим имот /сега публична държавна собственост/, находящ се в [населено място], [улица] за период от 3 години, считано от 1 юни 2007 г., както и за заплащане на мораторна лихва в размер на 802 лв. (осемстотин и два лева) върху горепосочената главница за периода от 28.VІІ.2010 г. и до завеждане на делото /19.ХІ.2010 г./.
Оплакванията на м-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата негови обективно кумулативно съединени осъдителни иска срещу ответника [фирма] от София с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъдат уважени в предявените по делото техни размери, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК м-вото обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, учреждението се позовава на обстоятелството, че освен срещу ЕТ ответник, то било предявило идентични по предмет искове и срещу още осем търговски дружества, ползвали без правно основание за това други части от същия недвижим имот, представляващ понастоящем публична държавна собственост, като пет от тези дела били приключени с влезли в сила осъдителни решения.
Ответникът по касация ЕТ П. Т. Д. от София, действащ с фирмата „Ф.-П. Д.” не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на М. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да го извежда от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая единствено това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2149 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, постановено по гр. дело № 2330/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1073 по описа за 2014 г.