О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 10.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 02.02. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 521/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], чрез адвокат Е. Ц., с вх.№11386 от 14.12.2010 год. на Софийския апелативен съд срещу решение №474 от 01.11.2010 год.по т.д.№171/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставено в сила решение №982 от 28.12.2009 год. по гр.д.№1 373/2005 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-7 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1,предл. първо ЗЗД във вр. с чл.26, ал.2, предл.първо ЗЗД срещу държавата в лицето на Министъра на околната среда и водите за връщане на платените от касатора-ищец концесионно възнаграждение в размер на 8 087.36 лв. и гаранция в размер на 8 087.36 лв. И двете съдебни инстанции са приели, че сключеният между страните концесионен договор не е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД, поради невъзможен предмет към момента на сключването му, защото предметът на договора е изпълним- констатираното замърсяване на минералната вода може да бъде отстранено и тя да се ползва по предназначение съобразно целите на концесионния договор. Софийският градски съд е квалифицирал претенциите на касатора-ищец за връщане на престациите му по концесионния договор по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, като е приел, че изплатените суми не са дадени без правно основание. Софийският апелативен съд е квалифицирал същите искови претенции като такива по чл.34 ЗЗД, но също е приел, че са неоснователни, защото сключеният концесионен договор не е нищожен. Приел е още, че предоставянето на минерална вода, негодна да се ползва по предназначение, представлява неизпълнение на основните задължения на концедента, но задълженията на страните по договора не са част от неговия предмет.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.34 във вр. с чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД. Подържа, че в нарушение на материалния закон е прието, че сключеният договор за предоставяне на концесия върху минерална вода не е нищожен, поради невъзможен предмет, въпреки че водата е била биологично замърсена. Навежда доводи, че това й замърсяване не представлява „неизпълнение на договорно задължение” от страна на концедента, както е приел съдът, защото в този случай предметът на концесионния договор е изначало невъзможен. Поради замърсяването на водата, предоставеното право на ползване е с невъзможен предмет, поради което са неприложими разпоредбите на чл.87 и чл.90 ЗЗД. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният въпрос за правната квалификация на иска, „когато ищецът претендира реституиране на дадено, поради невъзможен предмет на сключения между страните договор и по делото е установено, че водата, предмет на концесионния договор е биологично замърсена- реституиране на дадено по нищожен договор/чл.34 ЗЗД/ или реституиране на дадено, поради настъпване с обратна сила на развалянето на договора по право/ чл.89 във вр. с чл.88 ЗЗД/” не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно тази норма общото основание за достъп до касация представлява формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по делото. Правната квалификация чрез основанието и петитума на иска се включва в предмета на спора, но тя е обоснована от конкретните факти и обстоятелства, въведени от ищеца с исковата молба. Поради забраната за представяне на нови доказателства в касационното производство, пред касационната инстанция не може да се установява нова, различна от приетата от въззивния съд фактическа обстановка. При това приетата от въззивния съд неоснователност на предявения от касатора иск за връщане на дадено по нищожен договор, не означава, че съдът е преквалифицирал спорното право, поради което поставеният въпрос за правната квалификация на иска не е обусловил правните изводи на съда.
Втория поставен въпрос за основанието на подържаната нищожност-чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с Наредба №6 от 24.01.1995 го. за бутилиране на натурални минерални води или чл.26, ал.2, предл.първо ЗЗД е недопустим, защото доводи за нищожност на сключения концесионен договор, поради нарушение на закона, се навеждат за първи път в касационното производство. В писмената защита на касатора [фирма] пред градския съд нарушаването на тази наредба е свързано с подържаното основание за нищожност на договора, поради невъзможен предмет, а във въззивната жалба дори се е съгласил с правилността на квалификацията на съда за подържаната нищожност на договора по чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД. Чрез преповтаряните в този въпрос доводи за нарушение на материалния закон касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК. Твърдените нарушение на закона биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които, обаче, не представляват същевременно и основания за достъп до касация.
А въпросът дали минералната вода е била негодна за ползване съобразно целите на концесионния договор още към момента на сключването му, поради което е налице фактическа и правна невъзможност за изпълнение на договора/невъзможност на предмета му/, е въпрос на конкретно установяване на конкретна фактическа обстановка, поради което отговорът по него е фактологически, а не правно обосновано. По тези причини и не може да представлява основание за селектиране на касационната жалба.
Липсата на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчна да се откаже селектиране на касационната жалба. Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с П.. №1-1979 , разглеждащо фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД. Приложеното ТР №4-2010-ОСГК за нищожност на договора за замяна на недвижим имот, когато вещта, предмет на насрещната престация е извадена от гражданския оборот, урежда друга правна хипотеза. Същото се отнася и до останалите решения на ВКС, включително и това №663 от 26.11.2007 год. по т.д.№402/2007 год. на ВКС, І Т.О., в което постановеното връщане на концесионните вноски е обусловено от приетата нищожност на договора. Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото нормите на чл.26, ал.1 и 2 , чл.34, чл.55, ал.1 ЗЗД са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване. По тях съществува изобилна съдебна практика, която не се нуждае от преосмисляне съгласно т.4 от ТР 1-2010- ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №474 от 01.11.2010 год.по т.д.№171/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставено в сила решение №982 от 28.12.2009 год. по гр.д.№1 373/2005 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-7 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: