3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
С. , 11,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 243 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. ООД-С. против решение № 261/18.11.2011 г. по в.т.д. № 432/2011 г. на Варненски АС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на К.-Д ООД-Д. сумите: 63 592 лв. на основание чл.258 ЗЗД ведно със законната лихва, 5 941.33 лв. на основание чл.86 ЗЗД и 8 896.57 лв. разноски.
Ответникът по касационната жалба К.-Д ООД-Д. е подало отговор, че същата е недопустима, а и неоснователна, като претендира за разноски в размер на 2 150 лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: 1.Предадената чрез задържане /отделяне/ на част от възнаграждението сума от 20 000 лв. по договора за изработка от 1.05.2006 г. е получена от касаторът на ново правно основание, различно от договора за изработка, и затова можела да се претендира на основание чл.55,ал.1 ЗЗД, но не и по чл.79 ЗЗД. Този въпрос бил решен в противоречие с ППВС 1/79 г., 2. Като е приложил последиците на погасителната давност за вземанията на касатора за неустойка, съдът е нарушил чл.103,ал.2 ЗЗД и е допуснал отклонение от съдебната практика-Р 1660/5.07.63 по гр.д. 1092/63 на г.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Твърдяното противоречие с ППВС 1/79 не е налице. Досега не се е спорило по правната квалификация на главния иск. Съдът не се е произнесъл на основание чл.79 ЗЗД, както се твърди в изложението, а и в последното не е посочено за сумата 20 000 лв. на какво “ново правно основание, различно от договора за изработка” е получена от ответника.
Съгласно ТР 2/29.02.2012 г. по ТД 2/2011на ОСГТК, правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, когато с последното решаващият съд е нарушил диспозитивното начало, произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и обхвата на търсената защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация обуславя правилността на решението.
Но евентуалната неправилност не е основание по чл.280,ал.1 ГПК и затова не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК, а е основание по чл.281,т.3 ГПК и е предмет на последващо производство-по чл.290 във вр. с чл.293,ал.2 ГПК.
Според Р 644/12.10.2010 по гр.д. 1269/2009 на ІV г.о., обстоятелствата на които се основава претенцията на ищеца, следва да са ясно посочени в доклада на съда по чл.146 /374/ ГПК, като страните могат да ги пояснят или да възразят. В с.з. на 9.06.2010 г. страните изрично са заявили, че нямат възражения по правната квалификация направена с опр. 98/4.03.2010 г. Неправилната правна квалификация, дадена от съда, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона-Р 101/12.07.2010 по т.д. 857/2009 на ІІ т.о. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Неправилната правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния закон, не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване-Р 45/20.04.2010 по т.д. 516/2009 на ІІ т.о.
2. Не е налице и твърдяното противоречиво решаване по приложението на чл.103,ал.2 ЗЗД, тъй като в обжалваното решение няма позоваване на тази разпоредба. Доколкото дори да е налице евентуално нарушение на последната, това не може да обуслови приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 261/18.11.2011 г. по в.т.д. № 432/2011 г. на Варненски АС в обжалваната част, с която исковете са уважени.
Осъжда С. ООД-С. да заплати на К.-Д ООД-Д. сумата 2 150 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: