О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
С., 16.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Евгений Стайков
Галина Иванова
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 200/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от Д. Т. в качеството му на представляващ „П. Б. Мотора” ДОО, срещу определение №287 от 21.10.2015г., постановено по т.д.№66/2015г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на „П. Б. Мотора” ДОО – дружество, регистрирано в Република Х., против решение №183/2.07.2014г. по т.д.№267/2014г. на Варненски апелативен съд.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че назначаването на ликвидатор по чл.156 ал.2 ТЗ е част от производството по чл.155 ал.1 ТЗ, поради което назначаването не може да се разглежда като охранителен акт на съда, който не подлежи на съдебен контрол. Същевременно се излагат съображения, че неправилно в мотивите към обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че назначаването на ликвидатор е в компетентността на длъжностното лице по вписванията към АП. Твърди се, че определението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №159/15.12.2009г. по т.д.№389/2009г., ВКС, І-во т.о, и решение №150/4.11.2011г. по т.д.№992/2010г., ВКС, І-во т.о.
По делото е депозиран писмен отговор от [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че определянето на ликвидатора има само охранителни функции и доколкото не е постановен отказ от съда за назначаване на ликвидатор, решението по чл.156 ал.2 ТЗ не подлежи на обжалване.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С определение №287 от 21.10.2015г., постановено по т.д.№66/2015г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., касационният състав е оставил без разглеждане като недопустима касационната жалба на третото лице-помагач „П. Б. Мотора” ДОО против решение №183/2.07.2014г. по т.д.№267/2014г. на Варненски апелативен съд. Видно от мотивите съм обжалваното определение, касационният състав е приел, че определянето на ликвидатор е последица от уважаването на иска по чл.155 ал.1 ТЗ, чиито предмет не представлява част от спорното право, по което се формира сила на пресъдено вещо. Съдът е посочил, че определянето на ликвидатор има охранителна функция, каквото е характеристиката на производството по ликвидация като цяло. Отразено е, че алтернативният, според чл.156 ал.2 ТЗ, начин за определяне на ликвидатор, не е преграден от постановеното от съда решение и смяната на ликвидатора би била възможна и в хода на ликвидационното производство.
Настоящият състав възприема изложените в обжалваното определение съображения за недопустимост на производството, образувано по касационната жалба на третото лице-помагач „П. Б. Мотора” ДОО против решение на Варненски апелативен съд. В конкретния случай, производството по назначаване на ликвидатор на [фирма] се е развило като самостоятелно производство, след влизане в сила на решението на Варненски ОС от 18.05.2013г., с което е било прекратено ответното дружество и е било открито производство по неговата ликвидация. В тази връзка предмет на постановеното решение от 6.03.2014. на Варненски ОС /потвърдено с решението на Варненски апелативен съд/ е единствено назначаването на ликвидатор при спазване на разпоредбата на чл.156 ал.2 ТЗ. Самото производство по определяне на ликвидатор е охранително и при неговото решаване не се формира сила на пресъдено нещо. В тази връзка настоящият касационен състав споделя виждането в обжалваното определение, че самостоятелното определяне на ликвидатор / извън исковия спор по чл.155 ал.1 ТЗ/ има характеристиката на охранително производство, каквато е характеристиката на производството по ликвидация.
Неоснователно е оплакването на частният жалбоподател, че касационният състав приема, че назначаването на ликвидатор по чл.156 ал.2 ТЗ е правомощие на длъжностно лице от АП. Такова твърдение липсва в обжалваното определение. Неоснователно е и оплакването, че определението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС. В случая, по който е постановено решение №159/15.12.2009г. по т.д.№389/2009г., ВКС І-во т.о, предмет на касационната жалба е решение по висящо производство по чл.155 ал.1 ТЗ, поради което назначаването от ВКС на ликвидатор е в рамките на правомощията на касационната инстанция, след отмяна на отхвърлителното въззивно решение по реда на чл.290 ГПК и постановяване на решение за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация. Няма характер на задължителна практика и посоченото решение №150/4.11.2011г. по т.д.№992/2010г., ВКС, І-во т.о., тъй като по него е допуснато касационно обжалване по материалноправен въпрос, различен от въпросите по настоящия процесуалноправен спор.
Самостоятелното произнасяне на съда по чл.156 ал.2 ТЗ е аналогично по своя характер на производството по чл.266 ал.4 ТЗ за освобождаване, респ. за назначаване на нов ликвидатор. В тази връзка настоящият състав възприема аргументите, изложени в Определение №206 от 21.03.2011г. по ч.т.д.№181/2011г. на ВКС, І-во т.о., за недопустимост на касационното обжалване на въззивно решение, с предмет назначаване на ликвидатор по чл.266 ал.4 ТЗ от съда по седалището на прекратеното дружество.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №287 от 21.10.2015г., постановено по т.д.№66/2015г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на „П. Б. Мотора” ДОО против решение №183/2.07.2014г.- по т.д.№267/2014г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: