О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 16.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2029 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца – синдика на [фирма] [населено място] /н/ и на втория ответник [фирма] [населено място] против Решение № 1723 от 29.07.2015г. по т.д.№ 4029/2011г. на САС, ТО, 5 състав. С него е отменено решението по гр.д.№ 778/200г. на Врачанския ОС в частта за уважаване на предявения от синдика на [фирма] срещу [фирма]/н/, [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] /н/ иск с правно основание чл.646,т.3 ТЗ /редакция преди изменението ДВ бр. 20/2013г./, вместо което е отхвърлен искът за обявяване за нищожен на основание чл.646,ал.1,т.3 ТЗ /ред. ДВ 20/2013г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]/н/ на договор от 18.07.2008г., сключен между заложния кредитор [фирма] и приобретателя [фирма]/н/ по чл.37 ЗОЗ във вр. с чл.15,ал.1 ТЗ за прехвърлянето за сметка на [фирма] на търговско му предприятие като длъжник и залогодател. Въззивната инстанция е приела, че решението на ОС за уважаване на първия обективно и субективно съединен иск – обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]/н/ и по отношение на ответниците [фирма], и [фирма]/н/, на основание чл.647,т.5 ТЗ /ред. преди изменението ДВ бр.20/2013г./ на договор за особен залог, сключен между [фирма]/н/ и [фирма] на 05.10.2007г. /нотариално заверен на 08.11.2007г./, с който се обезпечава вземане на заложния кредитор за стойност 4.8млн.лева, като необжалвано е влязло в сила.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа довод, че въззивното решение е недопустимо. Твърдението е, че на страната на ответника участват в условията на необходимо другарство няколко страни / [фирма]-н, [фирма] и [фирма]-н/, което изисква решението да бъде еднакво спрямо всички, а в случая е нарушено изискването на чл.216,ал.2 ГПК. Посочва се, че независимо от оттеглянето на въззивната жалба на [фирма], при възстановената висящност на въззивното производство с Определение № 112 от 01.02.2013г. по ч.т.д.№ 37/2013г. на ВКС, І т.о. по отношение на подадената от [фирма] /н/ жалба, тази висящност следва да се разпростре и спрямо необжалвалия /оттеглилия въззивната жалба/ другар [фирма], който има право да обжалва въззивното решение. Искането е за обезсилване на решението на САС и прекратяване на производството по делото. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се посочва, че въззивното решение е в противоречие с практика по чл.290 ГПК /решенията по гр.д.№ 785/10г. на ІІІг.о., по гр.д.№ 439/10 на ІІг.о. на ВКС/ по приложението на разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК – в процесния случай за приобретателя на търговското предприятие [фирма]/н/ договорът за прехвърляне на търговското предприятие не е обявен за недействителен, а спрямо прехвърлителя – заложен кредитор [фирма] и спрямо залогодателя [фирма]/н/ същият договор остава прогласен за нищожен по силата на първоинстанционното решение, което САС счел за влязло в сила. С позоваване на разпоредбата на чл.216,ал.2 ГПК се твърди, че след като в производството по делото е прието, че въззивникът [фирма]/н/ в качеството му на задължителен другар на [фирма] не е направило валидно изявление за оттегляне на въззивната жалба, но същевременно изявленията на ответниците, подали съвместна /със [фирма]/ жалба за оттеглянето й са валидни, то е налице необходимост постановеното съдебно решение да бъде еднакво спрямо другарите. От това и от принципа, че при другарството извършените от някои от другарите процесуални действия имат значение и спрямо неизвършилите действия другари, касаторът извежда извод, че първоинстанционното решение е влязло в сила и спрямо [фирма]/н/.
Във въззивната жалба на синдика на „Б. С.”/н/ се поддържа също доводът за недопустимост на въззивното решение като постановено без САС да е сезиран с въззивна жалба. Посочва се, че тримата ответника по спора – длъжникът [фирма]/н/, заложният кредитор [фирма] и приобретателят [фирма]/н/ са подали съвместна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което по предявен от синдика иск са обявени за нищожни договор за особен залог от 05.10.2007г. и договор за прехвърляне на търговското предприятие от 18.07.2008г., която е оттеглена чрез управителите на дружествата и правилно въззивното производство е било прекратено от състава на САС. При уважаване на подадена частна жалба от синдика на [фирма]/н/ с определение на ВКС е било възстановено въззивното производство по жалбата на [фирма] /н/. При разглеждане на жалбата процесуалният представител на въззивника е заявил, че тя е неоснователна и не се поддържа. Според касатора заявлението за неподдържане на въззивната жалба не е съобразено от САС, който е следвало да я върне като оттеглена. Изложени са и твърдения за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложението по чл.284, ал.1,т.3 ГПК е идентично на касационната жалба. Поддържа се искане за допускане на обжалването поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС относно правомощията на въззивния съд да обсъди и даде правен анализ на направените оплаквания – в случая САС не изпълнил задълженията си да обсъди направените изявления от [фирма]/н/ чрез процесуалния представител адв. Ч. в съдебното заседание на 16.04.2012г., че не поддържа възивната жалба и я счита за неоснователна, което изявление недвусмислено съдържа искане за оттеглянето й, а тя е единствения предмет на въззивното производство.
От синдика на [фирма]/н/ е постъпил писмен отговор, с който се поддържа, че касационната жалба на [фирма] е основателна и постановеното решение е недопустимо.
Отговори от другите страни не са постъпили.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е уважил предявените от синдика обективно и субективно съединени искове, квалифицирани по чл.647,т.5 ТЗ /ред. до изм.ДВ бр.20/2103г./ по отношение искането за обявяване на договора за особен залог за нищожен и по чл.646,ал.1,т.3 ТЗ /ред.преди изменението на текста/ по отношение искането за обявяване нищожността на договора за прехвърляне на търговското предприятие на длъжника на третия ответник [фирма]/н/. Тримата ответника са подали съвместна въззивна жалба срещу решението на ОС за уважаването на исковете /вх.№ 780/23.032009г./ и по нея е образувано в.т.д.№ 4029/2011г. на САС, 5 състав. Жалбата е била оттеглена с обща молба от 12.06.2012г. и с Решение № 1022 от 18.06.2012г. производството по делото е било прекратено на основание чл.264,ал.1 ГПК. С определение № 112 от 01.02.2013г. по ч.т.д.№ 37/2013г. на ВКС, І т.о. е отменено решение № 1022 по т.д.№ 4029//2011г. на САС за прекратяване на въззивното производство по отношение на въззивната жалба на [фирма]/н/ и е постановено възстановяването на висящността на въззивното производство по жалбата на [фирма]/н/. След връщане делото на САС в съдебно заседание на 16.04.2013г. становището на процесуалния представител на въззивника [фирма]/н/ – адв.Ч. е било, че жалбата е неоснователна и не се поддържа.
С решението си съставът на САС е приел, че по почин на синдика са предявени за общо разглеждане в едно производство искове между различни страни с различен предмет поради връзка между тях и че решението е влязло в сила в частта по първия иск с правно основание чл.647,ал.1,т.5 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договора за особен залог на търговското предприятие на длъжника от 2007г., сключен между залогодателя [фирма]/н/ и заложния кредитор [фирма] поради оттегляне на жалбите на заинтересованите страни. Счел е, че жалбата на [фирма]/н/ поражда суспензивен и деволутивен ефект само по отношение на втория обективно съединен иск по чл.646,ал.1,т.3 ТЗ за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на търговското предприятие по ЗОЗ. Посочено е, че въззивникът счита решението на ОС за неправилно, тъй като сделката не е акт на длъжника и за нея са неприложими наведените в исковата молба основания за недействителност, които предполагат увреждащи масата на несъстоятелността действия на длъжника. Обсъдил е наведените в исковата молба твърдения: че тази сделка е извършена без санкция на синдика и на съда по несъстоятелността в противоречие с установения от ТЗ ред; че дружеството, осъществило продажбата няма правомощията на заложен кредитор поради недействителността на договора за особен залог от 2007г. САС е приел, че независимо от предявяването на иска на 03.11.2008г. – в едногодишния срок по чл.649,ал.1 ТЗ, въведен с изменението ДВ бр.20/2013г. и че прехвърлянето на предприятието следва датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 24.04.2008г., разпоредбата на чл.646 ТЗ предвижда особен ред за попълване на масата на несъстоятелността чрез прогласяване за нищожни определен кръг от действия и сделки, извършени от длъжника и нищожността е по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Мотивирано е, че продажбата на търговското предприятие на длъжника по реда на чл.37 ЗОЗ не е волеви акт на длъжника, осъществен не по установения ред, а действие на заложния кредитор, овластен от закона да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложното имущество, както и по свой избор да се удовлетвори от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или от отделни негови елементи; че договорът за прехвърлянето на търговското предприятие не е сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността и не попада в приложното поле на чл.646,ал.1,т.3 ТЗ; че действията на заложния кредитор, упражнил правото си на удовлетворение, не попадат в приложното поле на специалния установителен иск по чл.646,ал.1,т.3 ТЗ, с което е обосновано отхвърлянето на иска.
Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо, който довод се поддържа и от двамата касатори. С отмяната прекратяването на въззивното производство единствено по жалбата на [фирма]/н/ е възстановена висящността на спора само по нея и от аргумент, изведен от разпоредбата на чл.216,ал.2 ГПК не следва, че въззивната инстанция е дължала произнасяне и по жалбата на [фирма], както счита този касатор. Поддържаното становище е и нелогично от гледна точка на обстоятелството, че е била подадена съвместна жалба с идентични оплаквания. Тезата на касатора [фирма], че по отношение на [фирма]/н/ договорът за прехвърляне на търговското предприятие от 2007г. не е обявен за недействителен, а спрямо прехвърлителя – заложен кредитор [фирма] и спрямо залогодателя [фирма]/н/ същият договор остава прогласен за нищожен по силата на първоинстанционното решение, което САС счел за влязло в сила, не може да обоснове извод за недопустимост на решението.
Като въззивник [фирма]/н/ не е искал допълване на решението на САС с произнасяне по първия иск, ако е считал, че неговата жалба касае и тази част на първоинстанционното решение, в която хипотеза актът на въззивния съд по този иск /в случая оставянето на жалбата в тази част без разглеждане при възприетия извод, че решението на ОС по иска по чл.647,т.5 ТЗ е влязло в сила/ би подлежал на инстанционен контрол. Постановеното от САС решение по иска по чл.646,ал.1,т.3 ТЗ е еднакво спрямо всички необходими другари, участници в спорното право, т.е. от гледна точка на допустимост на постановения акт, не е нарушено правилото на чл.271,ал.3 ГПК. Провеждането на принципа, че при необходимото другарство извършените от един от другарите процесуални действия имат значение и спрямо неизвършилите ги другари, не означава че оттеглянето на жалба от някои от тях има десезиращ ефект и по отношение на неоттеглена жалба на другар, което прави неоснователна тезата, че първоинстанционното решение е влязло в сила и спрямо [фирма]/н/. Касаторът [фирма] не е формулирал правен въпрос по приложението на чл.216,ал.2 ГПК, който да послужи като общо основание за допускане на обжалването, а и отсъства твърдяното от него противоречие на въззивното решение с цитираните решения на ВКС.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по въззивната жалба на синдика на [фирма]/н/ при въведения довод за недопустимост на решението произтича от ненамиращата опора в закона теза, че неподдържането на въззивната жалба от пълномощника на страната е равнозначно на оттеглянето. Това изключва възможността решението на САС да е недопустимо поради десезирането на съда, съотв. като постановено при влязло в сила първоинстанционно решение. На същия довод е основано и твърдението, /по което правен въпрос не е формулиран/ за противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС относно правомощията на въззивния съд да обсъди и даде правен анализ на направените оплаквания /САС не бил изпълнил задълженията си да обсъди направените изявления от [фирма]/н/ чрез процесуалния представител адв. Ч. в съдебното заседание на 16.04.2012г., че не поддържа възивната жалба и я счита за неоснователна/, което изявление според касатора е равнозначно на действие по чл. 264,ал.1 ГПК.
В обобщение отсъстват основания, които да обосноват вероятност обжалваният акт да е недопустим, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване в хипотезата на т.1, предл.последно от ТР№1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно касаторите не са формулирани никакъв въпрос и то с характеристиката на правен, който да послужи като общо основание за допускане на обжалването. Хаотичното позоваване на противоречие на решението с практиката на ВКС по процесуалноправни въпроси е недостатъчно за уважаване на искането за допускане на факултативния касационен контрол.
Касаторите изобщо не засягат и не поставят значимия за спора правен проблем /по който е налице задължителна за долните инстанции практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК/ – този дали и при какви предпоставки разпоредителни сделки, извършени от заложния кредитор в процедурата по реда на ЗОЗ, могат да бъдат предмет на отменителните искове по чл.646 и чл.647 ТЗ, чие право упражнява заложният кредитор при продажба на заложеното имущество, който е обусловил изхода на спора – отхвърлянето на втория иск при решение за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите не несъстоятелността на [фирма]/н/ на договора за особен залог от 2007г., а касационната инстанция няма правомощие да допусне обжалването по въпрос , които не е въведен.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1723 от 29.07.2015г. по т.д.№ 4029/2011г. на САС, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: