РЕШЕНИЕ № 95
София, 18. април 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1604 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 30.06.2010 г. по гр.д. № 480/2010, с което е потвърдено решението на Русенския районен съд от 01.04.2010 г. по гр.д. № 708/2010, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за възможността да бъде уговарян изпитателен срок, както при срочните, така и при безсрочните трудови договори и за възможността условията на сключен писмени договор за бъдат променяни с изрични писмени уговорки.
По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценят в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор.
Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.
По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза, но промяната на една клауза като тази за увеличаване на трудовото възнаграждение, не може да обоснове извод за мълчалива отмяна и на клаузата за изпитване. Такова тълкуване не отговаря на действителната обща воля на страните да променят точно определена клауза. След като в допълнително споразумение към трудовия договор е постигнато изрично съгласие само за увеличаване на трудовото възнаграждение от 300 лв. на 400 лв. и е потвърдено уговореното в трудовия договор времетраене на договора, то това означава, че няма валидно съгласие за отпадане на клаузата за изпитване. Това е така, защото уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи. Страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Те са различни по своята същност и за тяхното сключване и прекратяване има различни законови изисквания.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили трудов договор със срок за изпитване, който е срочен трудов договор. С допълнително споразумение страните са се съгласили договорът да стане безсрочен, поради което работодателят не може го прекрати в първоначално уговорения срок за изпитване.
Правилно въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, но неправилно е приел, че трудовият договор е бил срочен. Съгласно изричната уговорка в § 2 от договора той е безсрочен, ако не бъде прекратен в срока за изпитване. В нарушение на закона съдът е приел, че със споразумението за увеличаване на трудовото възнаграждение страните са уговорили отпадането на уговорката за изпитателен срок. Съгласие за това не е постигнато, тъй като изрично е променена само уговорката за размера на трудовото възнаграждение. Всички останали уговорки са останали непроменени, независимо от това дали са възпроизведени в споразумението, или не са възпроизведени в него.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че на 29.09.2009 г. страните са сключили безсрочен трудов договор с 6-месечен срок за изпитване, който е започнал да тече на 05.10.2009 г. и преди изтичането му на 16.12.2009 г. работодателят го е прекратил като е връчил на ищцата оспорваната Заповед № 244/14.12.2009.
Видно от изложеното работодателят се възползвал от правото си да прекрати трудовия договор с едностранно изявление преди изтичането на изпитателния срок, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноските за всички инстанции в размер на 656,20 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Русенския окръжен съд от 30.06.2010 г. по гр.д. № 480/2010.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. С. Г. срещу [фирма], [населено място], [община] за признаване на уволнението със Заповед № 244/14.12.2009 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
ОСЪЖДА А. С. Г. да заплати на [фирма], [населено място], [община] сумата 656,20 лева разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.