2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1002/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
гр. С., 02.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1002 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма][населено място] срещу решение № 456 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 259/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация О. С. С., действуващ като [фирма], не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 3881 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 8998/07 г. на Районен съд[населено място]. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил иска по чл. 59 ЗЗД на [фирма] срещу О. С., действуващ като [фирма], за заплащане на 2 955.96 лв., представляващи обезщетение за ползуван без основание недвижим имот за периода от 01.05.2007 г. до 01.11.2007 г., заедно със законната лихва считано от 07.11.2007 г. до изплащане на сумата. За да отхвърли иска въззивният съд е приел че ищецът не е едноличен собственик на подколонното пространство и на част от плочника. Ответникът също бил собственик на част от сградата и съсобственик на съответните общи части от нея. Тъй като за ищеца като съсобственик съществува друг иск с който да предяви правата си, този по реда на чл. 31 ал. 2 ЗС, не може да претендира за обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД.
В Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело, като непосочването на правен въпрос е основание касационното обжалване да не бъде допуснато. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правен въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата, а може само да даде квалификация на формулирания от касатора въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението.
Настоящият състав счита, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос. Твърденията че „… до този момент не е имало подобни дела във Варненските съдилища, поради което случаят се явява „новост в правото” и това обуславя неговото значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.” не са основание за допустимост на касационното обжалване. Освен това по въпроса, дали когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците те дължат обезщетение на останалите за ползата от която са лишени по реда на чл. 59 ЗЗД, или по чл. 32 ал. 2 ЗС, има обнародвана съдебна практика, включително и решение № 381 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 272/09 г. на ВКС IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 456 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 259/10 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: