О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр.София, 02.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1204/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., А. И. Т., Р. А. Р., Е. И. Н. и Д. М. Н., всички от[населено място], против решение от 25.05.2010 год. по гр.дело № 12818/2009 год. на С. градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.06.2009 год. по гр.дело № 14329/2007 год. на С. районен съд и установителният иск е отхвърлен. Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл.67 ЗС, относно моментът, от който следва да се зачете, като реализирана суперфицията, както и по въпроса дали правото на строеж следва да се реализира във вида и обема, предвидени в договора за учредяването му, или е достатъчна завършеност в груб строеж само на някои от обектите, които въпроси се решават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба П. А. С. от[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и ги намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът, предявен на основание чл.67 ЗС и изразяващ се в признаване за установено, че правото на строеж за построяването на гараж № 17, с площ 20.39 кв.м., с конкретни съседи е погасено, поради нереализирането му в петгодишния срок, е отхвърлен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Обстоятелството, че между ищците и праводателя на ответниците-„Д. и К.” има влязло в сила решение, с което е признато за установено, че правото на строеж, учредено с нот.акт № 70/1994 год. е погасено по давност, поради неупражняването му в петгодишния срок е отчетено, като ирелевантно, с оглед на направения довод за приложението на чл.220, ал.1 ГПК/отм./, поради неучастието на самите ответници, в качеството си на страна, още повече, че извършената продажба на правото на строеж върху процесния гараж е реализирана след влизане в сила на постановеното решение.
Съдът е установил по делото, съобразявайки се със съдържанието на нот.акт № 70/1994 год., съгласно който ищците са учредили право на строеж за построяването на пететажна сграда, с магазини, апартаменти, офиси и гаражи, че процесният гараж № 17 е изграден в едноетажна самостоятелна сграда, предвидена за 8 бр. надземни гаража, съгласно одобрения арх.проект от У. на 14.11.1995 год. и разположена в дъното на имот УПИ І-19, 20 кв.138 по плана на[населено място]. Г. № 17 представлява вторият партерен гараж, който към 23.11.2000 год./ извършен оглед от в.лице/, заедно с останалите партерни гаражи са били изградени в „груб строеж”, в какъвто вид е и цялата едноетажна сграда, в която се намират останалите надземни гаражи, мотивиран е извод, че правото на строеж е реализирано в определения от закона петгодишен срок, считано от разрешението за строеж № 231/05.08.1996 год., тълкувайки разпоредбата на чл.67 ЗС, във вр. с чл.181 ЗУТ.
Касационният съд, в съдебната си практика, постановена по реда и условията на чл.290 ГПК е дал отговор и на трите поставени от касаторите въпроси, в решение № 250/21.07.2010 год. по гр.дело № 724/2009 год., в решение № 57/04.03.2010 год. по гр.дело № 17/2009 год. и в решение от 16.06.2010 год. по гр.дело № 442/2009 год.
Според постановената и задължителна за съдилищата съдебна практика по чл.290 ГПК, моментът от който следва да се зачете, че правото на строеж е реализирано е издаването на строителните книжа, а именно одобрен архитектурен строеж и строително разрешение за строеж на сграда в чужд имот, което ще доведе до придобиване на изключителното право на собственост върху тази постройка, а теренът ще се ползва доколкото това е необходимо за използването на постройката. В конкретният случай, приемайки за начален момент на реализация на правото на строеж датата 05.08.1996 год., когато е издадено строителното разрешение, а преди него има издаден одобрен архитектурен проект, въззивният съд се е съобразил с даденото от касационния съд разрешение на материалноправния въпрос в цитираната задължителна практика по чл.290 ГПК.
По повдигнатите от касаторите втори и трети въпроси, по които е съществувала противоречива съдебна практика, тя е преодоляна с постановените решения по чл.290 ГПК. Правото на строеж следва да се реализира във вида и обема, предвидени в договора за учредяването му. Твърдение, обаче, че процесният гараж е бил извън обема на учреденото право на строеж не се съдържа в исковата молба, нито такъв въпрос е бил повдиган в хода на процеса. В нотариален акт № 70/1994 год. за учредяване право на строеж липсва конкретизация на вида гаражи-подземни и надземни, както и техния брой, но е направено уточнението „съгласно одобрен архитектурен проект”. Завършеността на процесния обект в „груб строеж”, като самостоятелна част от едноетажната гаражна постройка, също завършена в „груб строеж” в петгодишния срок от издаване на строителните разрешения е дало основание на въззивния съд да приеме, че правото на строеж върху конкретния самостоятелен обект е реализирано, независимо че това право се е погасило за другите обекти в пететажната сграда, включена в общия обем на учреденото право на строеж, поради неупражняването му в петгодишния срок, по смисъла на чл.67 ЗС.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на предпоставките за това в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 25.05.2010 год. по гр.дело № 12818/2009 год. на С. градски съд, по касационната жалба на Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., А. И. Т., Р. А. Р., Е. И. Н. и Д. М. Н., всички от[населено място], с вх.№ 50062/05.07.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: