5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 386/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр.София, 20.02. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 386/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец П. С. Д. с фирма „Ортаци-П. Д.” от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.Б. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1857/2011 год., постановено по т.дело № 1130/2011 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав от 03.08.2009 год. по гр.дело № 1682/2007 год. апелативният съд е уважил предявеният иск по чл.327, ал.1 ТЗ и е осъдил ответника-касатор да заплати на [фирма], [населено място] общо сумата 15 153,60 лева, представляваща цената на доставено с десет вагона 180 400 кг отпадъчно велпапе през периода 12.09.2002 год. – 03.09.2003 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и допуснати процесуални нарушения във връзка с преценката на събраните доказателства, без да формулира конкретно съществения материалноправен или процесуален въпрос касаторът твърди най-общо, че се касае за точното прилагане на закона, визирайки разпоредбите на чл.327, ал.1 и чл.301 ТЗ, позовавайки се на фактите по делото и приложените към жалбата решения на различни състави на ВКС-Търговска колегия, както следва: по т.дело № 588/2009 год. на ІІ т.о.; по т.дело № 416/2010 год. на І т.о.; по т.дело № 478/2010 год. на ІІ т.о. и по т.дело № 491/2010 год. на ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е уважил предявеният иск по чл.327 ТЗ, като е осъдил ответника-касатор да заплати цената на доставените му с десет ж.п.вагона количества отпадъчна хартия съгласно двустраннооформените нареждания за експедиция. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за търговска продажба, който е консенсуален, писмената форма не е условие за неговата валидност и сключването му може да се докаже с всички допустими доказателствени средства. Анализирайки в цялост събраните по делото доказателства съдът е приел за доказан фактът на реалното получаване на стоката, което се установява от представените нареждания за експедиция, подписани от К. К.-служител на ответника през процесния период. Наведени са доводи, че с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ, дори ако е действувал без представителна власт се презумира, че търговецът е потвърдил действията му, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването. При тези данни е направен решаващият извод, че с факта на приемане на стоката от страна на купувача, за него възниква задължението да заплати цената и на продавача. В тази връзка е прието за неоснователно направеното възражение за изтекла давност, тъй като изискуемостта на вземането настъпва от момента на получаване на стоката, а не от датата на сключване на договора за продажба, както погрешно твърди ответника, при което положение искът е предявен в рамките на петгодишния давностен срок.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за правилното приложение на чл.327 и чл.301 ТЗ. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, негово е задължението да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В случая наведените в касационната жалба доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост.
Безспорна и трайноустановена е съдебната практика по въпроса, че договорът за продажба на стоки е консенсуален, а не формален. Писмената форма има само доказателствено значение и сключването му може да бъде установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в който смисъл е обжалваното решение. Що се касае до спорният въпрос дали купувачът е получил стоката по двустранно оформените нареждания за експедиция, отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, обсъдил е в цялост събраните писмени и гласни доказателства, в резултат на което е приел, че ответника-купувач е получил процесната стока, поради което дължи заплащане на цената й. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото при съобразяване с принципа за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка приложените към касационната жалба решения на различни състави на ВКС по конкретни дела не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като различният краен изход е обусловен от различните факти и доказателства по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос.
Аналогично е положението и по отношение действието на презумпцията предвидена в разпоредбата на чл.301 ТЗ. В случая, с оглед конкретните данни по делото, съдът е приел, че купувачът е потвърдил действията на лицето К.К., подписало се за получател на стоката от името на търговеца, тъй като противопоставянето му на извършените действия без представителна власт е направено след предявяването на иска, а не веднага след узнаването им. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена включително и в представените от самия касатор към жалбата му решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към преодоляване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл.327 и чл.301 ТЗ са достатъчно ясни и по приложението им е налице съдебна практика на ВКС,постановена при действието на чл.290 ГПК – р. по т.дело № 416/2010 год. на ТК-І т.о.; р. по т.дело № 546/2010 год. на ТК-І т.о.; р. по т.дело № 588/2010 год. на ТК-ІІ т.о. и др.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1857/29.11.2011 год., постановено по т.дело № 1130/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: