4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
София, 21.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 658/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Решение №319 от 22.ІІ.2010 г. по т.д. № 739/ 2009 г. на П. апелативен съд, с което е отменено Решение № 146 от 3.ІV.2009 г. по т.д. № 472/ 2007 г. на П. окръжен съд, с което искът за договорна неустойка е отхвърлен и е постановено друго, с което [фирма] -[населено място] е осъден да плати на В. Г. Н. – ЕТ с фирма ”В. – В. Н.” -[населено място] 83 358.45 лв. – неустойка по Договори №2 и №3/17.ІІ.2005 г. за периода 11.ІV.2005 г. – 1.VІ.2005 г., със законната лихва от датата на исковата молба 27.ХІІ.2007 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. С Молба за допустимост на касационна жалба жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 2 и т. 3 ГПК – съдът е решил съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Обосновава, че е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като по правните въпроси, предмет на спора, първоинстанционният и въззивният съд са постановили две противоречащи едно на друго решения и че постановеното от ВКС решение ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Тези основания жалбоподателят обосновава с оплаквания по чл. 281 т. 3 ГПК, като отново, в смисъла, изложен в касационната жалба, сочи допуснатите от въззивния съд нарушения на чл. 188 и чл. 189 ГПК (отм.). Излага и съображения за неправилност на извода на съда, че е допуснал неизпълнение на задълженията по двата договора, каквито възражения е изложил по делото, но по които съдът не се е произнесъл. Като поддържа, че поради това въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила и е постановено в противоречие с трайната съдебна практика, жалбоподателят сочи: ТР №1/2001 г. по т.д.№1/ 2000 г. на ОСГК, Р.№963/21.Х.2008 г. по гр.д. №2954/2007 г., Р.№ 378/10.VІІІ.1988 г. по гр.д. № 286/1988 г., Р.№ 214/7.V.2009 г. по гр.д. №5058/2007 г., Р.№217/27.ІІІ.2009 г. по гр.д. №6038/2007 г. и Р.№ 221/26.V.2009 г. по гр.д. №378/2007 г., всички на ВКС, копия от които представя. Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 309 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, като излага, че изводът за възможност страните свободно и равнопоставено да договарят размера на договорната отговорност, е направен в противоречие с трайно -установената съдебна практика, която е в смисъл, че могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на закона и добрите нрави, както и че в практиката на ВКС е застъпено становище, че уговорена неустойка в размер на 1.5% на ден, без краен предел, до който се начислява, е нищожна – Р. №173/15.ІV.2004 г. по гр.д. №788/2003 г. на ВКС. Жалбоподателят заключава, че уговорената в случая неустойка, като противоречаща на добрите нрави, е нищожна, в който смисъл сочи съдебна практика: отново Р.№173/15.ІV.2004 г. по гр.д. №788/2003 г., Р.№561/6.Х.2004 г. по гр.д. №1885/2003 г., Р.№140/20.ІІІ.2006 г. по гр.д. №408/2005 г., Р. № 460/24.VІІІ.2006 г. по гр.д. №1056/ 2005 г. и Опр. №1380/6.Х. 2009 г. по гр.д. №969/2009 г., всички на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Н. – ЕТ с фирма “В. – В. Н.” -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не сочи разрешените правни въпроси от значение за за делото, излага и съображения за неоснователност по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който иск е уважен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кои са разрешените от въззивния съд правни въпроси, по които поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби, след което ВКС разглежда посочените основания за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода на делото е този, включен в предмета на спора, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от сочените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Като поддържа, че решението, постановено от първоинстанционния съд, противоречи на въззивното решение, жалбоподателят не доказва противоречива съдебна практика, тъй като решенията не са влезли в законна сила. Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като дори и да е налице противоречива съдебна практика по въпроса за нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, уговорена между търговци, посочена от жалбоподателя, по този въпрос вече има задължителна съдебна практика, съдържаща се в ТР № 1/15.VІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСТК и в постановените по реда на чл. 290 ГПК и имащи задължителна сила: Р. №1/10.ІІ.2009 г. по т.д. №372/2008 г., Р. №16/16.VІ.2009 г. по т.д. №430/2008 г., Р. №39/4. VІІІ.2009 г. по т.д. № 526/ 2008 г., Р.№ 4/25.ІІ.2009 г. по т.д. №395/ 2008 г., Р.№1145/11.І.2011 г. по т.д.№115/2010 г., всички на ВКС, ТК. Не е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №319 от 22.ІІ.2010 г. по т.д. № 739/ 2009 г. на П. апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] -[населено място] да плати на В. Г. Н. – ЕТ с фирма “В. – В. Н.” -[населено място] 1000 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: