4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 22.01.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5982/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Б., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат И. В., срещу решение №287 от 24.06.2013 г. по гр. дело №308/2013 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която след като частично е отменено решение №50 от 06.03.2013 г. по гр. дело №1200/2012 г. на РС – Мездра е отхвърлен искът и срещу П. на Р. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за разликата от 8 000 лв. до 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. В. съд е приел, че Ц. И. Б. е заемала длъжността кмет на [населено място] поле, обл.В.. С постановление от 06.11.2006 г. е образувано досъдебно производство № 134/2006г. на РПУ-Р./пр. № 505/2006г. на РП-М./ против нея за престъпление по чл.311, ал.1 НК. С постановление от 24.11.2006г. на дознател на РПУ-Р.,одобрено от прокурор в РП-М., тя е привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 134/2006г. и е взета мярка за неотклонение „подписка“. Обвинена е в престъпление по чл.311, ал.1 НК – за това, че на 27.04.2005 г. в [населено място] поле, в качеството си на длъжностно лице-кмет на [населено място] поле, в кръга на службата си е съставила официален документ – удостоверение № 245/ 27.04.2005 год., в който е удостоверила неверни обстоятелства – че определени лица са имали качеството на гласоподаватели към 24.04.2005 г. и че изборът на инициативен комитет от общото събрание на гласоподавателите в [населено място] поле е законосъобразен, съобразно разпоредбите на Закона за допитване до народа, с цел този документ да бъде използван като доказателство за същите обстоятелства. След приключване на ДП срещу ищцата е било внесено обвинение за престъпление по чл.311, ал.1 вр. ал.1 НК /маловажен случай/ с предложение на прокурор на РП-М. по реда на чл.345 НПК – за освобождаване от наказателна отговорност, поради наличие на предпоставките на чл.78а НК и налагане на административно наказание. Образувано е НАХД № 47/207 г. на РС.М.. С решение № 246/2007 г. по делото е призната за виновна по обвинение по чл.311, ал.2, вр. ал.1 НК и на основание чл.78а НК на ищцата е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 500 лв. По жалба, подадена от ищцата пред ОС-Враца е образувано В. № 19/2008 г., по което състав на ОС-Враца, с решение № 206/11.02.2008 г. е отменил осъдителното първоинстанционно решение, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Мездра. Образувано е НАХД № 50/08 г. на РС-Мездра, по което с решение № 76/ 13.05.2008 г. ищцата е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл.311, ал.2, вр.ал.1 НК. Срещу оправдателното решение е бил внесен протест на РП-М. по който е образувано В. № 343/2008 г. на ОС-Враца, по което с решение № 1478/21.10.2008 г. е потвърдено първоинстанционното решение. Оправдателната присъда е влязла в сила на 21.10.2008 г. Наказателното производство срещу ищцата е продължило за периода от 24.11.2006 г. до 21.10.2008 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че преди повдигане на обвинението срещу ищцата тя се е ползвала с много добро име и авторитет в обществото. Във връзка с наказателното преследване срещу нея е претърпяла и преживяла унижение и загуба на авторитет в качеството и на кмет и общественик. Имало е оттегляне на гласоподаватели заради слуховете, които са се носели по отношение на нейното поведение. Заболяла е от диабет. Уведомена е била пресата, като е имало статия в местен вестник. Много нейни близки са се оттеглили от нея заради съмнението, че е злоупотребила със служебното си положение. Свидетелите установяват, че ищцата по време на цялото разследване е била в депресивно състояние. Претърпяла е вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания – притеснения, тревоги и стрес, накърняване на доброто и име и авторитета и. От привличането на ищцата като обвиняема до влизане в сила на оправдателната присъда е изминал период от почти две години. Прокуратурата е внасяла на два пъти предложение за търсене на административно-наказателната отговорност на ищцата, като е протестирала постановеното оправдателно решение. В личен и социален план за ищцата са настъпили множество отрицателни последици – изживяла е силен стрес, накърнени са били както чувството и за лична чест и достойнство, така и доброто професионално име и авторитета и в обществото. При така установените обстоятелства относно вида, характера и тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, естеството на претърпените неимуществени вреди претенцията на ищцата е доказана и основателна до размер за сумата 8 000 лв.
Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б., [населено място], не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за задължението на въззивния съд да прецени всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта и определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г., две определения и решение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №287 от 24.06.2013 год. по гр. дело №308/2013 г. на Врачанския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата.
В. съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази, посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика.
Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл.2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост.
За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №287 от 24.06.2013 г. по гр. дело №308/2013 г. на Врачанския окръжен съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.