О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 22.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.12.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2852/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с рх.№1929/11.04.2018г.,подадена от „Лида“ АД,Шумен,чрез пълномощника й адвокат Н. В.Н.,против решение №31/16.02.2018г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№302/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №470/19.07.2017г. по гр.д.№4359/2011г. по описа на Районен съд,гр.Шумен,в частта в която е допуснат до делба между страните на следния недвижим имот:Парцел **** в кв.367 по плана [населено място],представляващ имот с идентификатор № **** по КК на [населено място] при описани граници на имота,при посочените в решението квоти на всяка от страните,както и в частта,с която на основание член 537,ал.2 ГПК е отменен НА за собственост на недвижим имот придобит по регулация №104,том V,рег.№10250,дело №802 от 2001г. на нотариус К. М.,с рег №222 на НК,като в останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.
В касационната жалба е правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Р. С. П. и П. И. П.,чрез пълномощника си адвокат С. М.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не допуска,а по същество,считат жалбата за неоснователна.
Ответниците по касационната жалба В. И. Б. и Е. Х. Б.,чрез пълномощника си адвокат С. Б.,в писмения си отговор на жалбата,молят да не допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице предпоставките по член 280,ал.1 ГПК,а по същество,считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция по правилата на член 32,ал.2,предл.2 ГПК във връзка с член 38,ал.1,т.3 и ал.2 от Закона за адвокатурата,съгласно приложените списъци по член 80 ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че първоинстанционният съд е бил сезиран с искова претенция от „Лида“ АД,З. П. Й. и Й. И. Й. за делба на недвижими имоти,като в исковата си молба ищците твърдят,че са съсобственици с посочените в същата ответници,които имоти не могат да разделят доброволно и молят да бъдат допуснати до делба при посочени за тях квоти,като за „Лида“ АД-0,410678 ид.части общо от целия поземлен имот/при определени с постановеното решение за този ищец,настоящ касатор 2869,3/16 560 ид.части/ и 0,145256 ид.части от съсобствените сгради,построени в този поземлен имот,като постановеното от първоинстаницонния съд решение е атакувано от „Лида“ АД,З. П. Й. и Й. И. Й.,в частта,с която е допуснат до делба ПИ с идентификатор № ****,относно лицата между които е допусната делбата и относно квотите на съделителите досежно този имот и в частта,с която е отменен констативния нотариален акт на основание член 537,ал.2 ГПК.Съдът е отбелязъл поредицата от сделки,осъществени от праводателя Кооперация”Лида”,гр.Шумен,с посочените като купувачи,за различни идеални части от имота,по цитираните и приложени по делото нотариални актове,отнасящи се до процесния поземлен имот,както и съставения констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по регулация №104/2001г./лист 34 от делото,по силата на който „Лида“ АД е признато за собственик на недвижим имот,придаден му по регулация към собствения му парцел **** в кв.367 по действащия към момента на акта план на [населено място]/предмет на настоящата делба/,а именно:3430 кв.м,като терен допиращ се с границите с парцел **** и парцел ****,собственост на ОКС,съдът е определил размера на притежаваните от всеки съсобственици идеални части,съгласно данните по заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,които според този анализ отговарят на действително притежаваното право на собственост на всеки от съсобствениците.Съдът е посочил,че е без значение дали при продажбата на съответните идеални части,страните са имали предвид конкретна площ от УПИ,което е ирелевантно за спора,както и че е недопустимо да се придобива по давност реална част от УПИ,а прибавянето или отнемането на части от имота към други парцели при промяна на дворищна или улична регулация се отразява съразмерно на правото на собственост на всеки от съсобствениците.По отношение на площта на допуснатия до делба имот,съдът е отбелязъл,че площта на имота е негов индивидуализиращ белег,но не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата,като няма пречка във втората фаза на същата с експертиза да се установи действителната площ,както и че при прехвърляне на спорното право след предявяване на иска,делото следва да продължи своя ход между първоначалните страни,в съответствие с член 226,ал.1 ГПК и т.3 на ТР №3/2013г. на ОСГК на ВКС.Съдът е приел,че издаденият в полза на „Лида“ АД констативен нотариален акт за собственост по регулация следва да бъде отменен на основание член 537,ал.2 ГПК,тъй като засяга правата на всички съделители, както и придадената по регулация част и сочените други реални части от имота не биха могли да се придобият по давност за сочения период от време,предвид изричната забрана за това,а в предишен период от време, предвид необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране,плюс допълнителните изисквания.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.1 и ал.2 на тази разпоредба от ГПК.
В първата част от изложението си касаторът посочва,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси,разрешени в противоречие с практиката на ВКС,отнасящи се до начина на индивидуализация на поземления имот с решението по член 344,ал.1 ГПК и дали последната включва площта на поземления имот,ако последната е неправилно определена от първоинстанционния съд дали е възможно за бъде наново определяна и коригирана във втората фаза на делбата,за силата на пресъдено нещо на решението по член 344,ал.1 ГПК,досежно индивидуализацията на допуснатия до делба имот и различията и с тази, посочена в кадастралната скица.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,касационният съд намира,че произнасянето по разрешените от въззивния съд правни въпроси,формулирани от касатора в изложението му,не е в противоречие,а напротив в съответствие с приетото в тази връзка с практиката на ВКС ,на която се е позовал и съдът в мотивите на обжалваното решение.Според приетото с последната/решение по гр.д.№666/2010г. на ВКС,Іго/-с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица,за кои и имоти и при какви квоти ще се извърши тя-чл.344,ал.1 ГПК и това са въпросите по които се формира сила на пресъдено нещо.Площта на допуснатите до делба имоти е индивидуализиращ техен белег,но не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата,поради което не е пречка във втората фаза с експертиза да се уточни действителната площ,която е от значение за оценката на имота.
По отношение на соченото от касатора основание по член 280,ал.1,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение-очевидна неправилност на същото,тази предпоставка не е налице,защото като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На процесуалния представител на ответниците по касационната жалба В. И. Б. и Е. Х. Б.-адвокат С. В. Б.,следва да бъдат присъдени разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 300 лева,на основание член 32,т.2 ГПК във връзка с член 38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата и съобразно член 7,ал.1,т.4 от Наредба 19.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/по арг.-т.17 на Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №31/16.02.2018г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№302/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Лида“ АД ,гр.Шумен да заплати на адвокат С. В. Б.,сумата от 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: