2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 95
София, 24.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 433/2009 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Г. против въззивно определение № 581 от 11.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 852/2009 г. на С. апелативен съд, с което се оставя в сила определение от 12.03.2009 г. по гр.д.№ 301/2009 г. на С. градски съд. С последното е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявения от М. А. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл.694 ТЗ.
Частната жалбоподателка поддържа, че въззивното определение е неправилно и необосновано, поради нарушение на процесуалния закон, а като основание за допускане на касационното обжалване сочи наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата.
Жалбоподателката в настоящото производство твърди, че определението на апелативния съд е постановено в „нарушение на материалния закон и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото“. Изложеното позволява да се приеме, че не е формулиран значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на който следва да се преценява налице ли са визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Не са изложени никакви доводи и съображения и за наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като основание за допускане касационно обжалване. Формалното цитиране на текста от закона не е основание да се приеме наличието на тази хипотеза. Липсата на формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и аргументация на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК налагат извода за отсъствието както на основната, така а на допълнителната предпоставка за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Оплакванията за неправилност и необоснованост са основание за обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за достъп до касационен контрол.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 581 от 11.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 852/2009 г. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: