2
определение по гр.д.№ 3595 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 22.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗЗЕВА
ВЛАЗИЧИЛ ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3595 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. Х. против решение № 5064 от 14.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 4459 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, III „Г“ въззивен състав в частта му, с която е потвърдено решение от 19.08.2015 г. по гр.д.№ 59881 от 2012 г. на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 35 състав за отхвърляне на предявените от К. Х. Х. срещу Д. Д. И. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на таванско помещение № 86 с площ от 5,41 кв.м., намиращо се на втори тавански етаж /18 етаж от сграда/ в [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк], принадлежащо към ап.86 в същата сграда, при съседи на таванското помещение: от изток- коридор, от запад- тревна площ, от север- асансьорно помещение и от юг- таван № 87 и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване на процесното таванско помещение за периода от 01.09.2012 г. до датата на подаване на исковата молба- 29.12.2014 г., както и в частта за присъдените разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1368 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 4834 от 2007 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните въпроси:
1. Възможно ли е да се придобие по давност от собственик на самостоятелен обект в сграда- етажна собственост таванско /или избено/ помещение, което е единствено складово помещение по смисъла на чл.40 ЗУТ на друг собственик на самостоятелен обект в сградата ?
2. Следва ли страната, която се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност да докаже при условията на главно и пълно доказване: установяването на явно владение с действия, които отричат правата на собственика; установяване на постоянно владение с действия, които не са еднократни и нямат епизодичен характер и манифестиране на намерението да свои чуждата вещ с действия, които достигат до знанието на собственика и му дават възможност, като узнае за установеното чуждо владение, да защити правата си ?
В писмен отговор от 11.08.2016 г. ответникът по жалбата Д. Д. И. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне изцяло на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС и частично на иска по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно установено, че процесното таванско помещение е принадлежало към собствения на ищеца апартамент № 86 и като такова е било негова собственост. За основателно обаче е прието направеното от ответницата възражение за придобиване на това таванско помещение на основание давностно владение, осъществявано през периода от 31.08.2002 г. до 31.08.2012 г. Прието е, че ответницата е доказала, че първоначално родителите й, а след смъртта на баща й- и самата тя, заедно с брат си и майка си, е осъществявала явно и непрекъснато владение върху процесното помещение.
При тези мотиви на съда в обжалваното решение първият поставен от касатора и уточнен от съда правен въпрос /в кои случаи избени или тавански помещения в сграда- етажна собственост могат да се придобиват по давност от лице, което не е собственик на самостоятелния обект, към който са принадлежност тези помещения/ е въпрос по смисъла на чл.280 ГПК- включен е в предмета на спора и е формирал правните изводи на съда в обжалваното решение.
По този въпрос обжалваното решение противоречи на задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, в което е прието, че избено помещение, принадлежност към самостоятелен обект в сграда- етажна собственост може да се придобие по давност от лице, което притежава друг самостоятелен обект в тази сграда, само ако в сградата има повече на брой складови помещения, отколкото са самостоятелните обекти, и ако никой от самостоятелните обекти не остава без складово помещение. В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение е прието, че ответницата, заедно с майка й и брат й, са придобили по давност принадлежащото към апартамента на ищеца таванско помещение, макар по делото да не е било изяснено дали към този апартамент има друго складово помещение.
Поради изложеното налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд в обжалваната му част- както по иска с правно основание чл.108 ЗС, така и по обусловения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5064 от 14.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 4459 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, III „Г“ въззивен състав в частта му, с която е потвърдено решение от 19.08.2015 г. по гр.д.№ 59881 от 2012 г. на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 35 състав за отхвърляне на предявените от К. Х. Х. срещу Д. Д. И. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на таванско помещение № 86 с площ от 5,41 кв.м., намиращо се на втори тавански етаж /18 етаж от сграда/ в [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк], принадлежащо към ап.86 в същата сграда и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на И. да заплати на Х. обезщетение за лишаването му от ползване на процесното таванско помещение за периода от 01.09.2012 г. до датата на подаване на исковата молба- 29.12.2014 г., както и в частта за присъдените разноски.
ДАВА едноседмичен срок на касатора К. Х. Х. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер общо на 100 лв. /сто лева/- по 50 лв. минимална такса по всеки един от двата предявени иска.
УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделение за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.