О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София, 26.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 26/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 254 от 08.10.14г., постановено по в.гр.д.№ 237/14г. на Великотърновския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 77 от 25.03.14г. по гр.д.№ 621/12г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Д. Н. против И. Д. М. иск по чл.29, ал.3 СК за признаване, че приносът на ищцата в придобитите по време на брака на страните вещи- съпружеска имуществена общност значително надхвърля приноса на ответника, като й се определи по-голям дял в размер на ? части на стойност 26353.79 лв. от имуществото на обща стойност 35 138.38 лв., а за ответника – ? част.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 1978г. до 2011 г. По време на брака същите са придобили апартамент в [населено място], два поземлени имота в [населено място], Софийска област и два леки автомобила на обща стойност 184,14 МРЗ, както и други движими вещи за обзавеждането на жилището. По това време ищцата е получила доходи на стойност 787,88 МРЗ, а ответникът – 529,56 МРЗ.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като придобитото по време на брака на страните имущество не надхвърля доходите на ответника, а е три пъти по-малко, разликата в техните доходи не е значителна, нито е установено ответникът да е разпилявал доходите си и семейното имущество, нито са налице данни, че единствено ищцата е полагала грижи за децата на страните като ги е гледала и издържала сама.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: 1. следва ли при формиране на решаващата си воля въззивният съд да извърши цялостна съпоставка на различните форми на принос на съпрузите за придобиване на общото им имущество съгласно постоянната практика и ППВС № 5/72г.; 2. как следва да се определи стойността на полаганите от ищцата грижи за семейството и децата, дали тази стойност е парична или непарична-нематериална, с какви доказателствени средства може да се установи това, за да бъдат включени и отчетени тези грижи чрез тяхната стойност при определяне на по-голям принос и 3. допустимо ли е движимите вещи да бъдат изключени от общото имущество и да не се изследва приносът на всяка от страните за придобиването им, при положение, че същите са били индивидуализирани и с посочена придобивна стойност.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая първият поставен от касатора въпрос не решен в противоречие с дадените с ППВС № 5/72 г. задължителни разяснения, а е решен в съответствие с тях и практиката на ВКС, тъй като в действителност при формиране на своята воля въззивният съд е отчел всички релевантни за изхода на правния спор факти, извършвайки съпоставка на получените от страните трудови възнаграждения, полагания от тях труд в домакинството и семейството, за отглеждането на децата от брака и всички други обстоятелства от значение за приноса в придобитото имущество.
Останалите два въпроса не обуславят изхода на спора и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, тъй като по делото не е установено единствено жалбоподателката да е полагала грижи за децата и семейството, а освен това посочената от нея стойност на придобитите от страните няколко движими вещи е незначителна и включването им стойността на придобитото по време на брака имущество с нищо не би променило крайните изводи на съда, че нейният принос в придобиването на общото имущество не надхвърля значително този на ответника, респ. за неоснователност на предявения иск. Освен това не съществува и противоречие с представената във връзка с втория въпрос практика на ВКС – Р № 256 по гр.д.№ 953/10 г., І г.о. и Р № 215 по гр.д.№ 1014/10г., ІІ г.о.. Същото важи и за представеното решение № 800 по гр.д.№ 393/11г. на САС, на което касаторът не се позовава в изложението и няма данни същото да е влязло в сила /по отношение на третия въпрос същият не се позовава на противоречие с никаква практика/.
По отношение на последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки, които по отношение на поставените въпроси липсват. По направените в изложението общи касационни оплаквания ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по селекция на касационната жалба.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 150 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 254 от 08.10.14г., постановено по в.гр.д.№ 237/14г. на Великотърновския апелативен съд.
О с ъ ж д а И. Д. Н. от [населено място] да заплати на И. Д. М. от [населено място] сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: