5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 03,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 800 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
С определение № 892 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 10.ХІ.2011 г., постановено по ч. т. д. № 787/2011 г., е било отменено определение № 581 на настоящия съдебен състав от ТК на ВКС съд от 20 юли 2011 г. по ч. т. дело № 292/2011 г., като делото му е било върнато за ново разглеждане. Следователно повторна преценка за допустимостта на подадената от А. Ал. Б. от [населено място] частна касационна жалба не се налага.
С тази жалба се атакува въззивно определение, с което е било потвърдено първоинстанционното определение във връзка с подсъдността: досежно частичното прекратяване от Пазарджишкия ОС на образуваното пред него исково пр-во по субективно и обективно съединените искови претенции на частната касаторка срещу тримата посочени в исковата й молба ответници [фирма] – София, застрахователното акционерно д-во „Д.” – София и В. Н. Ш. от същия град и за изпращане на това дело „по правилата на родовата и местна подсъдност” за разглеждане от РС-Пазарджик Така пред първоначално сезираният окръжен съд пр-вото е останало висящо само по осъдителния иск на Б. срещу горепосочената банка с правно основание по чл. 49 ЗЗД и с предмет осъждане на последната да заплати обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди общо в размер на сумата от 52 000 лева.
Развитите от частната касаторка А. Ал. Б. оплаквания са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно определение във връзка с подсъдността при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд „особено съществени и множество на брой” нарушения на съдопроизводствени правила, поради което тя претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Б. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всичките три предпоставки, визирани в текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното определение във връзка с подсъдността Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по решаван противоречиво от съдилищата в страната процесуалноправен въпрос: за родово компетентния съд, на който като първа инстанция следвало да е подсъдно заведеното с нейна искова молба с вх. № 5212/22.ХІ.2010 г. по описа на Пазарджишкия ОС дело, който правен въпрос бил и такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото въззивната инстанция била приела с атакувания свой съдебен акт, че само ако цената на всеки един от предявени с една искова молба искове надвишава законоустановения минимум от 25 000 лв., те могат да бъдат разгледани от окръжен съд, а в противен случай исковете, чиято цена е под този минимум следва да бъдат разделени и по тях да се образува производство пред съответния местно компетентен районен съд.
Тримата ответници по частната касационна жалба /физическо лице, банка и застрахователно д-во/ не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията на Б. за неправилност на атакуваното въззивно определение във връзка с подсъдността.
Съображенията на настоящия състав на ВКС, ТК, Първо отделение, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК, озаглавен „Проверка на подсъдността”, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, ръководейки се от императивните правила в процесуалния закон за родовата подсъдност като абсолютна процесуална предпоставка за редовно учредяване на процеса и дискрецията на съдилищата по този толкова съществен правен въпрос включва правомощието за изпращане на делото на надлежния съд – с произтичащото от това запазване силата на всички онези правни действия, които участниците в прекратеното пред ненадлежното съдебно учреждение производство вече са извършили. Следователно релевираният в изложението на частната касаторка Б. към жалбата й процесуалноправен въпрос е такъв, който се решава по всяко едно заведено дело – независимо от това дали пред районен или пред окръжен съд. Докато по конкретното дело, по което Пловдивският апелативен съд е постановил атакуваното определение, разрешените правни въпроси са били два: 1/ Меродавна за родовата подсъдност при обективното съединяване на искове е цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове; 2/ За липсата на подсъдност пред ОС-Пазарджик поради връзка между предявените от Б. с една искова молба искове, след като е било прието, че осъдителният й иск срещу банката с правно основание по чл. 49 ЗЗД и цена над 25 000 лв. няма естеството на главен /обуславящ/ по отношение на останалите три нейни искови претенции. В останалата му част атакуваното определение съдържа преценка на изцяло фактически, а не правни въпроси: колко на брой са били предявените с исковата молба вх. № 5212/22.ХІ.2010 г. по описа на Пазарджишкия ОС искове на Б. срещу посочените трима ответници, а оттам и каква е цената на всяка една от така съединените нейни искови претенции. Конкретно е било констатирано от въззивната инстанция, че от общо 4-те иска на Б. установителният й иск за нищожност на договор за учредяване на ипотека от 29.ХІ.2005 г., както и двата евентуално съединени с него конститутивни: за развалянето и за унищожаване на същата сделка, имат цена в размер на данъчната оценка на ипотекирания имот или всяка една от тези три нейни искови претенции е била с цена под законоустановения минимум от 25 000 лв. по т. 4 на чл. 104 ГПК, щом като въпросната данъчна оценка е в размер на 12 953.90 лв. Докато единствено осъдителният иск на настоящата частна касаторка по чл. 49 ЗЗД срещу ответната банка се е оказал с цена над този предел и затова произнасянето на въззивния съд по правния въпрос, че тази искова претенция няма обуславящо значение по отношение на съединените с нея други три иска е в основата на решаващия му извод за потвърждаване на първоинстанционното определение на Пазарджишкия ОС във връзка с подсъдността. Точно този правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело обаче, решен в атакуваното въззивно определение, не е бил релевиран от частната касаторка в изложението й към настоящата частна касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивския апелативен съд от 11.VІІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 849/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 800п о описа за 2011 г.