Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 30.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.05.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 466 /2018 г.:
Производство по чл. 248,ал.3 вр. чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по искане на Г. А. П. за изменение на определение № 45 от 27.02.2018 г. по ч. гр.дело N 466 /2018 г в частта за разноските. С това определение настоящият състав не е допуснал до касационно обжалване определение № 419 от 07.06.2017 г. по възз. ч. гр. д. № 283 /2017 г. на Врачанския окръжен съд по частна жалба на Г. А. П. и го е осъдил да заплати на В. Т. Ц. и на С. Т. Й. по 900 (деветстотин) лева разноски за процесуално представителство.
Жалбоподателят прави възражение за неоснователност, евентуално за прекомерност с основание чл.78,ал.5 ГПК на присъдените разноски.
В писмени отговори В. Т. Ц. и С. Т. Й. оспорват искането, твърдят, че възнаграждението не следва да се намалява.
Настоящият състав намира следното:
С постановеното по делото определение № 45 от 27.02.2018 г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение, с което въззивният съд е осъдил Г. А. П. да заплати на В. Т. Ц. и на С. Т. Й. минималните размери на адвокатските възнаграждения по иск за делба – по 300 лева на всяка от двете ответници по прекратеното от първата инстанция производство поради оттегляне на иска от ищеца Г. А. П..
В определението си настоящият състав е приел, че по жалбата на Г. А. П. не са осъществени предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и се е произнесъл по исканията за разноски, като е приел, че с оглед изхода от производството частният жалбоподател Г. А. П. няма право на разноски, а искането на ответниците по жалбата В. Т. Ц. и С. Т. Й. да им бъдат присъдени разноски е основателно, доколкото уговарянето и заплащането на сумите е доказано с представените договори за процесуално представителство за изготвени отговори на частната жалба на Г. А. П..
По основателността на искането:
След като ответниците В. Ц. и С. Й. са подали отговори (първоначални) на частната жалба на Г. П. срещу определението на въззивния съд, по указания на съда той е отстранил нередовности в нея, като е подал включително и нова частна жалба (с ново съдържание), както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответниците са се защитавали срещу изменената частна жалба с нови отговори, съобразени с новото съдържание и отстранените нередовности, за което са уговорили и направили нови разноски, поради което и при изхода от производството в тяхна полза, искането им за присъждане на разноски е основателно (направените допълнителни разноски за защита не са без основание). При определянето на техния размер настоящият състав не е имал основание да преценява дали са прекомерни при липса на такова възражение от частния жалбоподател Г. П..
Направеното от Г. П. такова възражение с искането по чл.248 ГПК е допустимо, доколкото няма данни той да получил препис от отговорите на частната жалба и да е знаел за направените с тях искания за разноски преди постановяването на определението по делото.
Настоящият състав го намира за частично основателно
Съгласно чл.7,ал.1,т.7 вр. чл.7,ал.4 и чл.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждение за защита по частната жалба е 200 лева.
Но настоящият състав не споделя довода на Г. П. за липса на фактическа и правна сложност на спора за разноските в делбеното производство, който е усложнен значително от него с множество доводи в частните жалби и с искания по чл.248 ГПК, по които насрещните страни е следвало да се бранят.
Настоящият състав не споделя и довода на Г. П., че на двете ответници трябва да се присъдят общо само едни разноски. Те са отделни страни със самостоятелни права. Към това следва да се добави и че това възражение на Г. П. противоречи на собственото му искане всяка една от двете ответници да му заплати направените разноски, което е уважено от въззивния съд с определение по чл.248 ГПК от 07.08.2017 г..
При определяне на размера на разноските настоящият състав съобрази и обстоятелството, че за защита по частна жалба в производството пред въззивния съд Г. П. е уговорил и претендирал 600 лева разноски (л.22).
Поради изложеното настоящият състав намира, че следва да намали определения размер на възнагражденията на всяка едно от ответниците до 450 лева, като намира за неоснователно искането за по-голямо намаляване.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл.248 ГПК изменя определение № 45 от 24.02.2018 г. по ч.гр.д. № 466 /2018 г. на ВКС, първо гражданско отделение в частта за разноските, като намалява размерите на сумите, които е осъдил Г. А. П. да заплати на В. Т. Ц. и на С. Т. Й. за процесуално представителство до размер на по 450 (четиристотин и петдесет) лева за всяка една от тях.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.