4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
София, 31.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1140/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. И. против въззивно решение на Б. окръжен съд № V-58 от 21.05.2010 год. по гр. дело № 474/2010 год., с което е оставено в сила решение № 94 от 02.11.2009 год. по гр. дело № 556/2007 год. на Н. районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателката против Д. Г. М. и Т. Г. М. за нищожност, поради липса на съгласие, на договор от 08.12. 2006 год. сключен с нотариален акт № 56, том ХV, рег. № 9908,н.д. № 2574/2006 год. на нотариус Б., с който В. Т. М. починала на 22.01.2007 год. прехвърлила на Д. Г. М. в брак[населено място] М. срещу задължение за издръжка и гледане идеални части от поземлени имоти подробно описани в диспозитива на решението и иск на жалбоподателката за разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за наследствената и 1/3 идеална част от прехвърленото.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката прави оплакване за неправилност на решението, като излага съображения относно изслушаните по делото единична и две тройни съдебно-графорогични експертиза, при оспорване извода на съда, приел заключението на втората тройна експертиза, че подписа за прехвърлител под договора, сключен с нотариалния акт е автентичен, като положен от сочения автор и необходимост от изслушване на още една тройна експертиза. Изложени са съображения и по иска за разваляне на договора с твърдението, че по делото е следвало да се съберат доказателства, какви грижи са били полагани за прехвърлителката преди сключването на договора, предвид смесения му характер за да се определят обективните му пропорции. Представено е решение по гр. дело № 2776/79 г. на ВС и решение по гр. дело № 1029/96г. на ВКС и двете отменителни по искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чрез които се поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците Д. Г. М. и Т. Г. М. в писмен отговор оспорват касационната жалба и излагат подробни съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение с представена съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, развито на няколко страници съдържа оплаквания за неправилност на решението, които са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Възразявайки срещу извода на съда за автентичност на подписа за прехвърлител положен под договора в нотариалния акт, оспорен като сключен поради липса на съгласие на продавача се поддържа, че въззивният съд следвало да допусне разширена графологична експертиза. Такова искане е било направено от жалбоподателката с въззивната и жалба, но не за разширена графологична експертиза, а за нова тройна експертиза с експерти от друг съдебен район, недопуснато от съда с мотивирано определение. По това оплакване следва да се конкретизира процесуалноправния въпрос – длъжен ли и съдът при две противоречиви заключения по една и съща задача да назначи нова експертиза по същата задача.
Според чл. 161 ГПК (отм.) при разногласия между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения, а когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.
В процесния случай са били изслушани една единична и две тройни съдебно-графологични експертизи, всяка с различни вещи лица. Единичната и втората тройна експертиза са дали заключение за автентичност на положения под договора в нотариалния акт подпис за прехвърлител, първата тройна експертиза е била на обратно становище, че подписа не е положен от прехвърлителката. По аналогия от цитираната разпоредба, след първата тройна тричленна експертиза, съдът е допуснал втора тричленна експертиза, при което не е бил длъжен, след тази експертиза, да допуска още една тричленен експертиза по същата задача. При наличието на тези експертизи, съдът е бил длъжен и е извършил, видно от мотивите на решението, подробен и задълбочен анализ на всяка експертиза, след което е изложил съображения, защо възприема заключението на втората тройна графологична експертиза, зачитайки доказателствената й сила като най – обоснована. Съдът е процедирал съобразно установената съдебна практика и закона.
По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от наведените в изложението доводи следва да се конкретизира материалноправния въпрос за правната природа на договор, с който се прехвърля вещно право срещу положени минали и за полагане на грижи и издръжка след сключването на договора. Такъв е оспорения договор, чието разваляне се иска. Недвижимите имоти са прехвърлени срещу вече положени грижи и срещу поемане на задължение за гледане и издръжка за в бъдеще.
С обжалваното решение е прието, че по иска за разваляне на договора следва да се преценява изпълнение на задълженията от сключването на договора до смъртта на прехвърлителката, тъй като положените грижи за минало време са признати от прехвърлителката и те не подлежат на установяване. Действително при сключването на договор за прехвърляне на собственост срещу минали грижи и издръжка и задължение за гледане и издръжка след сключването на договора, част от престацията е положена в миналото. Ако прехвърлителят е прехвърлил целия имот, без да определи, каква част от имота прехвърля за минали и каква част за бъдещи грижи и издръжка, договорът е алеаторен. Затова, неизпълнението на задълженията след сключването на договора (ако частите не са определени) повлича цялостното разваляне на договора. По волята на страните договорът остава алеаторен, сключен с цел обезпечаване бъдещите грижи и издръжка, като продължение на същата натурална престация, получавана до сключването на договора. Ако е определено, каква част от имота се прехвърля за минали и каква част за бъдещи грижи и издръжка, договорът е комутативен и в случай на неизпълнение може да бъде развален само за съответната част. В този смисъл съдът не е имал основание да установява обема на престацията положена преди сключването на договора, тъй като договорът е алеаторен (престациите не са определи) и при неизпълнение на задълженията след сключването на договора, той се разваля изцяло.
При тези съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-58 от 21.05.2010 год. по гр. дело № 474/2010 год. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ