О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
[населено място], 04.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 647/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 92/5.11.2014г., постановено по в.т.дело № 238/2014г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение№121/27.05.2014г., постановено по т.дело №135/2013 г. на Бургаския окръжен съд. Решението е обжалвано и в частта на разноските.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложени в отговора на касационната жалба аргументи. Претендира разноски по представен договор за правна помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решение № 121 / 27.05.2014г. Бургаският окръжен съд е отхвърлил предявените от ищеца – касатор срещу [фирма] искове за заплащане на сумата 99 098,23 лв., представляваща главница от 86 903,79 лв. – сбор от извършени разходи във връзка с нанесени вреди от некачествено изпълнение на ремонт на цилиндрова глава на корабен двигател на м/к „Й. Л.”и на сумата от 12 194,44 лв. лихва за забава от 19.02.2011г. до предявяване на иска. Решението е потвърдено с обжалваното решение на Бургаския апелативен съд. Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 79 във връзка с чл. 261 ал.1 и чл. 265 от ЗЗД. Прието е за установено, че с възлагателни писма на ищеца от 16.09.2010г. на ответника ЕТ е възложено извършване на технически услуги – възстановяване на 3 бр. глави за главен двигател RND68 на три кораба, едната от които е за м/к „Й. Л.“ по оферта, предложена от едноличния търговец и условия посочени във възлагателното писмо. След извършване на ремонта, отремонтираните глави са били предадени на представител на възложителя на работата с приемо-предавателен протокол от 28.10.2010г. Установено е, че по времето на мореплаване на два пъти е настъпвала авария – спукване на цилиндричната втулка на отремонтираната глава на м.к.„Й. Л.”, което налага спиране хода на кораба, заменяне с резервната втулка и продължаване на прехода. Според ищеца причина за настъпилата авария на втулките е достигнатият по-голям диаметър на цилиндровата глава, което е резултат от извършено напластяване уплътнителната повърхност на процесната глава в областта, контактуваща с цилиндровата втулка, т.е. ответникът е извършил невъзложени му дейности и това е причина за настъпилата авария, а оттам на допълнително направените разходи, които следва да му бъдат заплатени с предявените искове. Въззивният е обсъдил релевантните за спора доказателства – писмени и гласни, както и доводите на страни по правната квалификация на иска и предмета на спора, като основно оплакване на ищеца във въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд. След обсъждането им, е направен правен извод, че съдът е сезиран с иск по чл.265 и сл. от ЗЗД, във връзка с установено договорно правоотношение по договор за изработка, като основанието на иска е преценявано въз основа на изложените в исковата молба от ищеца обстоятелства и факти, намерили израз и в доклада на окръжния съд, по които възражение от страните не е направено. Съдът е приел, че ищецът не доказва извършени действия от страна на ответника, водещи в пряка причинна връзка до настъпилата авария на процесния кораб и направените по отстраняването й разходи, дължими от изпълнителя на възложената работа. Налице са действия по възлагане на конкретни ремонтни дейности, предаване на главата на кораба за извършване на ремонта, отремонтирването й съгласно възлагателно писмо и оферта, както и приемането на работата от възложителя с отразяване за нейното качествено изпълнение. Касае се за ремонт на детайл, поради което изпълнението на поръчката трябва да бъде констатирано при приемането му. При наличие на неправилно, некачествено или изпълнение на невъзложени работи, които са върху този детайл, тяхното отразяване следва да се извърши в момента на приемането му от възложителя, ако се касае за скрити недостатъци, то подлежи на рекламационно производство и процедура по уведомяване. Не е извършена рекламация за дефектиралата част, не е съставен никакъв протокол относно настъпване на дефекта и не е уведомен възложителя по надлежния ред. Изпратеният факс от 09.03.2011г. не представлява отговор на рекламация, нито се предхожда от действия за направена от възложителя рекламация. Съдът е счел, че не може да се приеме надлежно уведомяване на ответника за неправилно осъществен ремонт, след като липсват каквито и да било доказателства за установяване както на самата причина за аварията, така и за констатиране на настъпилия конкретен вредоносен резултат. Изводът на съда е – доказателствата в тяхната съвкупност, не могат да мотивират наличието на отговорност от ответника ; понесените разходи са от неправилни действия от представители на самия ищец, поради което и същите не могат да бъдат предмет на присъждане в това производство. Затова е счетено, че въззивната инстанция не обсъжда редовността на съставените документи, остойностяването на разходите и доказване както на доставената нова втулка, така и подмяната на частта, извършените конкретни дейности по това, времето на престоя и направените за това разходи от ищеца.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът [фирма] формулира процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, при допълнителния критерий – противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС: Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правно релевантни факти, като обсъди всички доказателства и възражения на страните? Счита, че въззивното решение противоречи на т.4 на ППВС 7/65 г. по приложението на чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК отм., аналогичен на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК. В седем точки е посочил кои доказателства не са обсъдени от въззивния съд. Въпросът е от значение за спора, но не е разрешен в противоречие с цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика – ППВС 7/65г., както и на представеното решение №93 от 6.07.2010г., по т.дело № 808/2009г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК. В т.1 на ППВС са дадени задължителни за съдилищата указания относно задължението на второинстанционния съд да произнесе по възраженията и доводите на страните във връзка с предмета на спора, с който е сезиран. В т.4 на Постановление 7/65 на Пленума на Върховният съд е дадено разяснение на вторионстанционните съдилища кое е основанието за отмяна на решение на съда във връзка с необсъждане на събрани доказателства и направени доводи от съда, с оглед на различните последици при приложение на разпоредбата на чл.208 ГПК отм. Направено е разграничение кога съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основание за отмяна по чл.207 б”б” ГПК отм./ и кога е необоснован, основание за отмяна по чл.207 б” г” ГПК отм. Както е прието в решение №93 от 6.07.2010г. по т.дело № 808/2009г. на ВКС, ТК , Іт.о. квалификацията на основанията за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е отпаднала при действието на ГПК, в сила от 1.03. 2008г. В случая въззивният съд се е съобразил с цитираната съдебна практика на ВС и ВКС, както и със задължителните за съдилищата указания в.19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, запазили значението си при действието на ГПК / в сила от 1.03.2008г./, при отчитане на очертаните в чл.269 ГПК предели в правомощията на въззивния съд, изразяващи се в задължение за произнасяне по значимите за материалноправния спор въпроси с оглед на инвокираните във въззивната жалба оплаквания. Въззивният съд подробно и точно е възпроизвел и обсъдил показанията на св. П., св. Г. С., св. С. и св. Д., без отделяне на отделни изречения от общия смисъл на твърдението на свидетелите, както и в контекста на останалите събрани по делото доказателства. Обсъдени са писмените доказателства / възлагателно писмо, чертеж и оферта,/ като очертаващи параметрите на възложената за извършване ремонтна дейност на главата на двигател RND 68М на м.к. „Й. Л.”. Обсъден е протоколът за приемане и предаване на отремонтираната част, от значение за приемането на възложената работа от възложителя като фактическо и правно действие, от взначение за упражняване на правата на възложителя по чл.265 ЗЗД при неточно или некачество изпълнение на възложената работа. Обсъден е факс от 9.03.2011г., за който съдът е приел, че е писмено доказателство, от което не може да се направи извод за развито рекламационно производство, на каквото се е позовал ищеца по делото. Съдилищата са обосновали мотивите си за недопускане на СТЕ с невъзможност да бъде изпълнена задачата на ищеца, поради липсата на ремонтираната част. Аргументи за възможност за извършване на експертизата касаторът не излага. Съдът е мотивирал отказа си да обсъди представени писмени доказателства, доколкото е приел за недоказано твърдението на ищеца – касатор, че направените разходи, предмет на иска са по причина на дейността на изпълнителя – ответник при възложения ремонт на главата на двигателя на м.к.”Й. Л.”. Освен изложеното, следва да се има предвид, че преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК, но не могат да бъдат реализирани едновременно и като основание за допускане на касационен контрол. Законодателят разграничава основанията по чл. 280 ГПК и тези по чл. 281 ГПК, както и последователността на произнасяне по тях, поради което по основанията за касиране на въззивното решение в касационната жалба ВКС се произнася едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Присъдените в полза на ответника разноски / платено адвокатско възнаграждение/ са в размера, документиран в представения по делото договор за правна защита, като съгласно дадените в т.9 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения непредставянето на списък е от значение само при направено искане за изменение на решението в частта за разноските, но не при допълване на решението в частта за разноските.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се присъждат документираните с договор за правна защита ОТ 16.12.2014г. и списък на разноските – адвокатско възнаграждение от 1500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №92 /5.11.2014г., постановено по в.т.дело №238 /2014 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА „П. Б. морски флот” АД, гр. Варна да заплати на ЕТ В. П. А. с фирма „А. – В. А.” разноски 1500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: