О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София 05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3298 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. М. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Русев против въззивно решение № 94 от 13.06.2019г. по в.гр.д. № 185 по описа за 2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 86 от 18.01.2019г. по гр.д.№ 2996/2015г. на ОС Пловдив като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 20.01.2015г. като недоказан и неоснователен и са присъдени разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните поставени три въпроса: 1. Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба на недвижим имот поради противоречие с добрите нрави?, 2. Може ли да се приеме като достатъчен критерия за противоречие с добрите нрави единствено наличието на нееквивалентност на насрещните престации или следва нееквивалентна престация да е такава, че да е сведена почти до липса на престация? и 3. Може ли да се приеме, че плащането на сумата от 30 000лв. е практически липса на престация? Счита, че е налице противоречие на въззивния акт с решения по гр.д.№ 2419/2015г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 4277/2008г. на І г.о., както и че същият е очевидно неправилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ЗЕТ-Т” ЕООД, представлявано от управителя Т., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочените касационни основания по чл.280 ГПК, така и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък в размер на 3 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 19.08.2019г., в който сумата е посочена като заплатена „изцяло и в брой”.
Въззивният съд е приел предявения иск за недоказан и неоснователен въз основа на приетата по делото и неоспорена от страните оценъчна експертиза, съгласно която пазарната оценка на процесните имоти е 445 900лв. В мотивите си е посочил, че при такава пазарна цена не може да се приеме, че посочената продажна цена от 30 000лв., която е 14 пъти по-ниска от пазарната оценка /несъответства и на данъчната/, е „съобразена с добрите нрави, въпреки договорната свобода, която не може да бъде ограничавана, но може да бъде преценявана на базата на нормалните пазарни отношения”. Съдът е посочил още, че от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод, че страните по договора са били в особени отношения, които да обосноват посочената разлика в цената. Продавачът е търговец и нормалната логика изисква той да търси печалба, а не да продава на силно занижена цена. Тъй като договорът е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, същият не може да бъде обявен за окончателен /не е породил правни последици/. Въззивният съд не е споделил мотивите на първата инстанция във връзка с дадените противоречиви заключения на приетите по делото графологически експертизи. Неговият извод е, че не е осъществено пълно и главно доказване, във връзка с направеното оспорване, че подписът за продавач е положен от З. Т.. /Според първата назначена експертиза от 21.10.2016г., на стр.234, подписът е положен от него, според назначената тройна експертиза от 21.06.2017г., на стр.361, подписът не е положен от З. Т.. Същите вещи лица, след подаден от ищеца сигнал срещу тях в РП, в трета по ред експертиза от 19.10.2017г., на стр.375, дават заключение, че „подписът на продавач в изследвания предварителен договор е вариант на подпис, изпълнен от З. Т.”, а според четвъртата, отново тройна експертиза, изготвена от други вещи лица от 5.10.2018г., на стр.823, „подписът за продавач вероятно не е положен от З. Т.. Не може да бъде изключена както вероятната хипотеза на злоупотреба с бланкет, т.н.”кражба на подпис”, а така също и с умело изпълнена имитация на подпис”/.
Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведеното от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от него въпроси касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като не е налице посоченото специално основание за допустимост. Въззивният съд е разрешил поставените въпроси в съответствие с установената съдебна практика, включително и посочената от касатора. Съгласно същата при преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави се съобразява дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е „съществена” /вж. решение по гр.д.№ 3170/2017г.на І г.о./ За такава практиката е приемала различни стойности, например в решение по гр.д.№ 1208/2009г.на ІІІ г.о., за нееквивалентна е приемана разлика в продажната цена дванадесет пъти по-ниска от пазарната, а в настоящият случай разликата е четиринадесет пъти по-ниска. Наличието на установеният от практика критерии за нееквивалентност, обосноваваща нищожност, поради нарушение на установените норми, а именно наличието на прекомерна разлика в престациите, се преценя от съда съобразно конкретните установени по делото обстоятелства /Не винаги се приема, както се твърди от касатора, че за да е налице нееквивалентност следва предстацията да е такава, че „да е сведена почти до липса на престация”/. Безспорно е за съда, че в пазарното общество, свободата на договаряне е от основно значение и че страните, изхождайки от своите интереси, могат да се договарят, определяйки цени под пазарната и данъчната оценка. Само по себе си наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е основание за нищожност. То става такова само когато, както в конкретния случай въззивният съд е приел, че от всички установени по делото обстоятелства, следва извод, че нееквивалетността е явна и значителна.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв.
Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 94 от 13.06.2019г. по в.гр.д. № 185 по описа за 2019г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. М. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] да заплати на „ЗЕТ-Т” ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Т. сумата от 3 000лв./три хиляди/лева, направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.