7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 05.03. 2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3164 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1407/19.02.2018г., подадена от Ц. Ц. М., С. В. А., Й. В. Г., А. И. М. и Н. Г. В. срещу решение №14/10.01.2018г., постановено от Софийски окръжен съд, ГО, 2 въззивен състав, по в.гр.д.№20/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по отношение на тях е признато по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Ц. В. М., че към момента на образуване на ТКЗС-гр.П. В. М. /М./ Говедарски, бивш жител на [населено място], починал на 18.05.1980г., е бил собственик на част от нива, цялата от около 0.600 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“К.“, при съседи: път, дере, н-ци на С. Ц. и н-ци на Н. М., която част сега представлява част от имот №016059 по картата на землището на [населено място] и която част е с площ от 162.60кв.м. и е заключена между точки 6-7-8-Ж/съвпадаща с О/-Р-З-6 на комбинираната скица – приложение №2 към заключението на вещото лице Р.Т., приподписана от районния съдия и представляваща неразделна част от решението, както и че наследниците на В. М. /М./ Г. имат право на възстановяване на собствеността върху този имот.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на чл.280, ал.2 ГПК, като основните въпроси, които се поставят са следните:
1.За да се приеме, че е възстановена земеделска земя, следва ли да има съответствие между декларирана, заявена за възстановяване и възстановена земя;
2.В тежест на кого е да докаже, че е налице съответствие между декларирана, заявена за възстановяване и възстановена земя.
Според касаторите индивидуализацията на имотите на страните по делото е подценена от страна на въззивния съд, който не е съобразил представените по делото писмени доказателства /решения и скици, посочени в изложението/ и не е отчел кога е приключил сложният фактически състав на възстановяване на земеделските земи, и е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС /решение №90/16.06.2010г. по гр.д.№1225/2009г. на Първо ГО на ВКС; решение №752/28.04.2011г. по гр.д.№1624/2009г. на Първо ГО на ВКС; решение №24/01.02.1999г. по гр.д.№1912/1997г. на Четвърто ГО на ВКС; определение №98/02.02.2011г. по гр.д.№1145/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №122/05.02.2010г. по гр.д.№335282008г. на Трето ГО на ВКС; решение №414/06.02.2012г. по гр.д.№1117/2010г. на Първо ГО на ВКС/.
Досежно соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК съображения в изложението не се съдържат.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Ц. В. М., чрез процесуалния си представител адв.Г. Д. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Ц. В. М., като наследник на В. М. /М./ Г., е предявил срещу Ц. Ц. М., С. В. А., Й. В. Г., А. И. М. и Н. Г. В., като наследници на Н. М. Ц. по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ иск за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] неговият наследодател е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот, правото на собственост върху който е възстановено с решение №1А/02.11.1998г. и решение №3748/23.11.2000г. на ПК-П..
С обжалваното решение, постановено след отмяна на предходното влязло в сила въззивно решение по реда на чл.307, ал.3 ГПК, е прието, че така предявеният иск е основателен.
По отношение на установените при предходното разглеждане на делото факти въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, приемайки, че по делото не съществува спор, че страните са наследници на братята В. М. Г. и Н. М. Ц.. Прието е, че Ц. В. М. в качеството му на наследник на В. М. Г. е заявил за възстановяване /преписка с вх.№А512/26.02.1992г./ недвижими имоти, сред които и нива от 0.6 дка в м.“К.“, представяйки като доказателство извлечение от декларация №28 от емлячните регистри за кметство П. от 1948г. на В. М. Г., като сред декларираните имоти е и нива в м.“К.“ от 0.6 дка. Взето е предвид, че с решение №3748/30.01.1995г. на ПК-П. е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Г. на нива от 0.6 дка в м.“К.“ в стари реални граници /път, дере, н-ци на С. Ц., н-ци на Н. М., с решение №1А/02.11.1998г. на ПК-П. тази нива е индивидуализирана като нива от 0.832 дка, V категория, в м.“К.“-имот № ….. по картата на землището, при граници: имот № ….. на [община], имот №…..-жил.територия на мах.С., имот № ….. -полски път, имот № ….. нива на наследници на Н. М., като е издадена и скица на имота.
Въз основа на съдържащите се в преписка с вх.№А254/21.01.1992г. на ОСЗ-гр.П. документи е прието, че С. Г. Ц. е заявила за възстановяване правото на собственост на наследници на Н. М. Ц. върху нива с площ от 0.6 дка в м.“Х.“, представяйки като доказателство за собствеността на наследодателя препис-извлечение от декларация №343 от емлячните регистри за кметство П. от 1948г., като с решение №3946/28.03.1995г. на ПК-П. на наследниците на Н. М. Ц. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 0.6 дка в м.“Х.“ при съседи: Ц. М., път, дол, В. М., след което с решение №1А/02.11.1998г. имотът е индивидуализиран като имот № ….. по картата на землището.
Взето е предвид обстоятелството, че по искане на собствениците на имот № ….. през 2010г. е извършено трасиране, при което е установено навлизане на съседния имот в южната граница на имот № ….. и несъответствие за неправилно отразени граници на имотите по КВС с оглед действителните граници – синор/слог/ и трайна ограда, с оглед на което съдът е приел, че е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и по-точно спор за това къде минава границата между двата земеделски имота с оглед правилното им заснемане в КВС.
За безспорно е прието, че наследодателите на страните са били собственици на двата съседни имота, с които са влезли в ТКЗС, като въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че спорната част към този момент е била част от имота на В. Говедарски. Тази констатация е основана на съдържащите се в показанията на свидетелите данни за поставените през 1959г. бетонови стълбове и поставената през 1975г. ограда от мрежа, разположени по една линия, старо, вече отрязано дърво /джанка/, за които е прието, че са разположени именно по старата, съществуваща и към момента на образуване на ТКЗС граница между двата имота.
Въз основа на заключението на изслушаната при новото разглеждане на делото експертиза на в.л.И. е прието, че от заснемането на двата имота на аерофотоснимки от В.-Т. от летене през 1946г. е установено наличието на синор, като от заключението на в.л.Г. е установено, че границата между имотите по този синор е материализирана на място понастоящем с градинска мрежа. С оглед на това, и като е взел предвид, че слогът /синорът/ е бил наличен към 1946г., въззивният съд е приел, че именно по него е минавала границата между двата имота към момента на внасянето им в ТКЗС.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС / решение №20/21.01.2011г. по гр.д.№280/2010г. на І ГО на ВКС/, според която релевантно за спора е какви са старите реални граници на имота към момента на образуване на ТКЗС, включително в хипотези, при които се спори за точното местоположение на имотите или техните граници, както и при спор относно заснемането и трасирането на реалните граници при възстановяване на правото на собственост в стари реални граници / решение №80/02.04.2014г. по гр.д.№5309/2013г., І ГО на ВКС и посочените в него решение №288/26.05.2010г. по гр.д.№1145/2009г. на ІІ ГО и решение №134/07.04.2010г. по гр.д.№813/2009г. на ІІ ГО/. Възстановяването на правото на собственост в подобни хипотези следва да бъде извършено при съответствие по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС имоти / решение № 18/19.02.2016г. по гр.д.№4592/2015г., Второ ГО на ВКС и посочените в него решение № 241/31.05.2011 г. по гр.д. № 747/2010 г., I г.о., решение № 288 от 26.05.2010 г. по 1145/2009 г., II ГО и решение № 35/22.02.2012 г. по гр.д. № 419/2011 г., II г.о./. И доколкото в подобни случаи искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е единствения способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот, предмет на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници към момента на обобществяване на притежаваните от всяка от страните имоти. Именно около установяването на старите реални граници към момента на включване на имотите в ТКЗС се е съсредоточил въззивният съд.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В съответствие с трайно установената практика на ВКС / решение №126/09.01.2018г., гр.д.№613/2017г., Второ ГО на ВКС и посочената в него съдебна практика/ досежно момента, в който настъпва реституционният ефект при възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници въззивният съд е взел предвид, препращайки в тази част към мотивите на първоинстанционното решение, данните, съдържащи се в подадените заявления за възстановяване на собствеността, приложените към тях извлечения от емлячен регистър, постановените от ПК /ОСЗ/ решения и приложените към тях скици, последващите констатации при извършеното трасиране, заключенията на изслушаните експертизи, вкл. заключението на в.л.Г., което съдържа данни, че при отразяването на границите на строителния полигон на махала С. в КВС с одобряването на сега действащата кадастрална карта площта на имот ….. според сегашните граници на този имот е 527.50кв.м. Именно в тази насока са съображенията на касаторите при обосноваване на искането им за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – че заявената за възстановяване от наследниците на В. Г. нива в м.“К.“ е с площ от 0.600 дка, а възстановеният имот е с по-голяма площ. Тези съображения обаче не съответстват на установената по делото фактическа обстановка.
Сочените от касаторите решения на ВКС също не обосновават наличие на основание за допускане са касационно обжалване в поддържания в изложението смисъл.
На първо място по причина, че изложените в решение №90/16.06.2010г. по гр.д.№1225/2009г. на Първо ГО на ВКС и решение №752/28.04.2011г. по гр.д.№1624/2009г. на Първо ГО на ВКС съображения касаят хипотези, при които между страните съществува спор за принадлежността на правото на собственост върху заявения за възстановяване имот към момента на масовизацията /внасянето му в ТКЗС/, докато в настоящия случай страните не спорят, че двата съседни имота са принадлежали на техните наследодатели /спорът по настоящето дело е за местоположението на границата между тези имоти/.
Неотносимо към настоящия случай е и разрешението, дадено в решение №24/01.02.1999г. по гр.д.№1912/1997г. на Четвърто ГО на ВКС, тъй като спорът по настоящето дело засяга границите на възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот, но не и съответствието на постановените от ПК и ОСЗ решения с разпоредбите на ЗСПЗЗ за реда и начина на възстановяване на правото на собственост върху имотите в старите им реални граници, което да налага осъществяването на косвен съдебен контрол върху тези актове.
Представеното с изложението определение №98/02.02.2011г. по гр.д.№1145/2010г. на Първо ГО на ВКС пък е постановено в производство по чл.288 ГПК, с него тричленният състав на Първо ГО на ВКС не е разрешавал материално-правни или процесуално-правни въпроси, поради което и този съдебен акт не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В решение №122/15.02.2010г. по гр.д.№3352/2008г. на Трето ГО на ВКС е разгледана хипотеза на възстановяване на право на собственост върху земеделска земя, находяща се в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което даденото разрешение е неприложимо към настоящия случай /доколкото по делото липсват данни процесният имот да се намира в такава територия/. Не се твърди процесният имот да се намира и в урбанизирана територия и да е застроен, което да налага издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, поради което и становището, изразено в решение №414/06.02.2012г. по гр.д.№1117/2010г. на Първо ГО на ВКС и решение №24 от 01.02.1999г. по гр.д.№1912/1997г. на Четвърто ГО на ВКС следва да се приеме за неприложимо към настоящия случай.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, доколкото по поставените от тях въпроси ВКС многократно се е произнасял и е формирана трайна и непротиворечива практика, основания за промяната на която с оглед настоящия случай не са налице.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК – изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС както по отношение на извършения анализ на събраните доказателства, така и по отношение на формираните въз основа на него правни изводи, и от самия прочит на въззивното решение не може да бъде направен изводът същото да е очевидно неправилно, доколкото при постановяването му са спазени правилата на формалната логика и установените по делото факти са подведени към приложимата правна норма.
С оглед така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, като в полза на ответника по касационна жалба бъде присъдена сумата 800лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №14/10.01.2018г., постановено от Софийски окръжен съд, ГО, 2 въззивен състав, по в.гр.д.№20/2016г.
ОСЪЖДА Ц. Ц. М., С. В. А., Й. В. Г., А. И. М. и Н. Г. В. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Ц. В. М. сумата от 800лв. /осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: