1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр.София, 07.02.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3269 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.04.2017г. по гр.д.№39/2017г. на ОС Габрово, с което е уважен иск с правно основание чл.73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност/ЗННД/, вр. с чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят –Й. Т. П. поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците Д. Д. Д., Д. К. Д., Р. И. П. и „Р.-П. , Д. и С.”СД, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение , е осъдил Й. Т. да заплати на „Р.-П. , Д. и С.” СД сумата от 1475,00 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева/ – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на прогласена нищожност на договор за доброволна делба на недвижим имот № 56, том І, рег. № 2377 от 21.10.2011 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус с рег. № 297 на НК, на основание чл. 73 ЗННД , във вр. с чл. 45 ЗЗД. Като е потвърдил същото решение в останалата му част, е осъдил Й. Т. Д. Д. Д., Д. К. Д., Р. И. П. и сумата от 4 425,00 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на прогласена с решение № 356 от 14.11.2013 г. по т.д. № 10037/2013 г. по описа на Габровски окръжен съд нищожност на договор за доброволна делба на недвижим имот, изведен под № 56, том V, рег. № 2377 от 21.10.2011 г. на нотариус с рег. № 297 на НК, на основание чл. 73 от ЗННД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
От приложеното т.д. № 10037/2013 г. по описа на ОС – Габрово е установено, че с влязло в сила решение № 356 от 14.11.2013 г. съдът е приел, че сключеният между съдружниците договор за доброволна делба противоречи на закона /чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД/, като сключен в нарушение на чл. 11 от Дружествения договор и го е прогласил за нищожен, като е осъдил ищците в настоящия процес да заплатят разноски. Съдът е приел, че сключеният договор за доброволна делба е нищожен, като противоречащ на закона, тъй като участващ в делбата съделител не е получил в дял собственост или някакво уравнение в пари. Обстоятелството, че единият съделител не е получил реален дял или парично уравнение на дела си е довело до обявяването на сключения договор за доброволна делба за нищожен, като противоречащ на закона.
Установено е, че в случая нотариусът е удостоверил договор, който е нищожен, за чиято валидност той е следвало да следи и това е довело до воденото на съдебен процес и осъждането на настоящите ищци да заплатят разноските по т.д. № 10037/2013 г. по описа на ГОС в размер на 5 900,00 лв. на неполучилия в дял съсобственик Е. П..
Съдът е приел, че съобразно чл. 73, ал. 1 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверения материален интерес., като предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал.1 ЗННД са общите предпоставки на чл. 45 ЗЗД : противоправно поведение от страна на нотариуса / в случая свързано със задълженията му по раздел ІІ ЗННД/, вреда; 3, вина – презумирана по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и причинно следствена връзка между поведението и вредата. Прието е, че вследствие на допуснатата нищожност на договора за доброволна делба поради неизвършени проверки, които са били изцяло в компетенциите на нотариуса при удостоверяване на подписите под договора , се е стигнало до воденето на съдебен процес и разноските по него на неполучилия дял съсобственик Е. П. в размер на 5 900 лева съставляват вреда за ищците в настоящия процес.
Съдът е счел, че ищците са претърпели вреди, съизмерими с разноските, на които са били осъдени с влязло в сила решение за прогласяване на нищожност на договора за доброволна делба по т.д. № 37/2013 г. по описа на ГОС и до размера от 5 900 искът за претърпени имуществени вреди основателен. Прието е, че вината представлява неполагане на дължимата грижа, като нотариусът е допуснал да се извърши доброволна делба, в противоречие на закона и вследствие на поведението на нотариуса, при извършване на действия от кръга на неговата служебна компетентност, е било допуснато нотариално удостоверяване, което противоречи на закона.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е нотариусът да извърши проверка по чл.586 ГПК, когато удостоверява подписите на съделителита при договор за долброволна делба, длъжен ли е нотариусът да преценява съответствието със закона на постигнатите между съделители договорености, когато удостоверява подписите им под договор за доброволна делба на недвижим имот и за точното приложение на чл.73 ЗННД с оглед преценката кога поведението на нотариус при извършване на нотариално удостоверяване е противоправно и се дължи обезщетение за причинени вреди. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК/ред.Дв.в. бр.49/2009г./ за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси и на соченото от нея основание. В трайната практика на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения : решение №4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5600/2013 г., I г. о., решение от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 225/2011 г., II г. о., ГК и решение от 02.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 62/2009 г., IV г. о., ГК се приема, че при извършване на доброволната делба трябва да бъдат спазени всички императивни изисквания на закона, като в нея освен че трябва да вземат участие всички съделители, тъй като в противен случай тази делба ще е нищожна, тя трябва да се извърши по начин всеки от съделителите да получи реален дял в натура, съобразно правата му в съсобствеността, възможно е да се уговори между тях един да получи целия имот, а останалите – паричната равностойност на припадащата им се част. Посочва се, че при всички случаи за изпълнение на целите при прекратяване на собствеността чрез делба, включително и когато същата се постига чрез извънсъдебна спогодба, всеки от съделителите получава съответно своя дял в натура или в парично уравнение равностойността му. В съответствие с тази практика съдът е приел, че нотариусът, който удостоверява сключването на договор за доброволна делба ,има задължение да следи за спазване императивните изисквания на закона, свързани с нейното извършване.
Що се касае до въпроса за точното приложение на чл.73 ЗННД с оглед преценката кога поведението на нотариус при извършване на нотариално удостоверяване е противоправно и се дължи обезщетение за причинени вреди, то на същия е даден отговор в задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение от 06.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2604/2016 г., IV г. о., ГК В същата се приема, че предпоставките за уважаване на иска по чл.73 , ал.1 ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД – наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Съобразявайки се с тези предпоставки съдът в обжалваното решение е приел за основателен предявения иск.
Така установената практика по поставените за разглеждане въпроси не е неправилна, поради което не е налице необходимост да бъде допуснато касационно обжалване с оглед нейното изменение. Не се излагат сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за основателност на предявения иск с правно основание чл.73 ЗННД би било от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, с оглед наличието на трайна и безпротиворечива практкиа по поставените въпроси.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати общо на ответниците сумата 600 лева разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.04.2017г. по гр.д.№39/2017г. на ОС Габрово.
ОСЪЖДА Й. Т. П. да заплати ОБЩО на Д. Д. Д., Д. К. Д., Р. И. П. и „Р.-П. , Д. и С.”СД сумата 600 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: