О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№95
София, 07.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2220 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Н. чрез адвокат М. С.- Ц. срещу решение № 1103/03.05.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 14 състав по гр.д. № 784/2018 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, осъждащо настоящия касатор да заплати на Г. И. Г. на основание чл.240 ЗЗД сумата от 30000 евро – заем по договор от 12.07.2011 г., ведно със законната лихва от 05.09.2014 г. до окончателното изплащане и 4900 лв. разноски по делото.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – доводи за противоречие с практика на ВКС – р. № 917/16.02.20156 г. по гр.д. № 116/2014 г. на ВКС, ІІ ТО и ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението си касаторът формулира следния въпрос: „Според Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г.- по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение-№ 917 от 16.02.2015 г, постановено по гр.д. № №116/2014 на ВКС, ТК, ІІ т.о при разрешаване на значимия за изхода на спора правен въпрос представлява ли противоречие със практиката на ВКС /с Тълкувателно решение и решение по чл 290 ГПК – незадължително/ непроизнасяне по каузалността на записа на заповед, когато ответникът е въвел такова възражение? Ако не се установи каузалността на сделката, настъпва ли менителничен ефект?“
Ответникът по касационната жалба – Г. И. Г. не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС, САС е приел, че е предявен иск от Г. И. Г. с правно основание чл.240 ЗЗД с твърдение, че е дал на Б. Н. заем от 30000 евро на 12.07.2011 г. със срок за издължаване на 12.09.2011 г., на която дата ищецът предявил за плащане запис на заповед, но не получил плащане, вкл. след изпратената нотариална покана. САС е приел от представения запис на заповед, издаден на 12.07.2011 г. от Б. Н., в който е отразено, че Н. се задължава без протест да плати на Г. Г. сумата от 30000 евро при падеж – деня на предявяване с. Лозен при удостоверяване на документа от Н., че на 12.09.2011 г. записът на заповед му е предявен за плащане, а на гърба на ценната книга е отразено, че сумата от 30000 евро е получена на 12.07.2011 г. При тези писмени доказателства и показания на разпитан свидетел за искан заем от Б. Н. и дадени суми от Г. Г., САС е приел, че отбелязването на гърба на ценната книга по своя характер съставлява разписка, с която се доказва, че сумата от 30000 евро е предадена от Г. на Н. и в този смисъл е приел, че предаването на паричната сума и сключването на договора за заем е доказано. Изводите са направени при обсъждане на цитирана съдебна практика на ВКС, с оглед преценяване характера на издадения запис на заповед, както и оценката на изслушаните свидетелски показания, ненарушаващи забраната на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, доколкото са ценени относно основанието, на което е предадена сумата, при отбелязване върху ценната книга, че сумата е предадена на 12.07.2011 г., което отбелязване е подписано от получилия сумата Н. и подписът му върху ценната книга не е оспорен. Относно срока за връщане на дадената сума съдът се е позовал на вписаното в записа на заповед, а именно деня на предявяване на записа на заповед. При тези данни САС е направил извод, че е налице връзка между каузалното правоотношение по договор за заем и представената ценна книга – запис на заповед.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Така формулираният въпрос има връзка с очаквания от касатора краен резултат, но не и с изложените от САС съображения, нито е налице противоречие с цитираната в изложението съдебна практика – на тричленен състав на ВКС и ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая е предявен иск по чл.240 ЗЗД, като самият ищец твърди наличие на каузално правоотношение – договор за заем, неизпълнен от ответната страна. За сключения договор за заем е представен и запис на заповед с отбелязване за получаване на сумата. Обсъждайки тези доказателства във връзка с твърденията на страните – на ищеца, че е даден заем и на ответника, че не е получена такава сума от него от ищеца, съдът е приел наличие на връзка между твърдяното каузално правоотношение от ищеца – договор за заем и представената ценна книга, подписите върху която на издателя и на отбелязването за получаване на сумата не са оспорени. Именно при тези данни отбелязването за получаване на сумата е прието от съда, че има характер на разписка, с която се доказва, че сумата от 30000 евро е предадена от ищеца Г. на ответника Н.. При така изложените от САС съображения няма основание да се приеме, че разрешението на формулирания въпрос е в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС – ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС или практика на ВКС – р. № 917/16.02.20156 г. по гр.д. № 116/2014 г. – допълнителен критерий за селекция чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1103/03.05.2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав по гр.д. № 784/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.